Nightclub 'Dream'

Гост

От части трябваше да внимавам какво говоря пред момичето за останалите. После не исках да е разнесе всичко това и да си мислят нещо за мен.
- Сигурен съм, а и вече са стари хора и само се ядосват с вас. Но както и да е. Просто .. училище, трябва много да внимавам с вас.
Пиши повече от два реда ,иначе мненията ти ще се трият. Е

Гост

Не бях от типа хора, които обичаха да си стоят вечерно време в къщи. Така или иначе нямаше какво да се прави там, най-много да гледам телевизия. Затова реших да изляза. Щях да отида в някой от нощните клубве в града, защото по това време на всяко друго място щеше да е скучно. Преоблякох се набързо и се обадих да си поръчам такси. Въпреки че обожавах да карам колата си, не рискувах да правя това след употребата на алкохол.
Реших тази вечер клуба да е "Dream". Влязох вътре и предполагам както обикновено имаше доста хора. Отпревих се към най-изкушаващото място от цялата дискотека, а именно бара. Тогава я видях- Кайли стоеше на бара и пиеше някакъв коктейл. Отпревих се към нея. Радвах се, че я виждам, а и така поне щях да имам компания за вечерта.Когато стигнах до нея, я докоснах по раното.
- И това, ако не е Кайли Роуз. Не мога да повярвам на очите си. Как си?
Седнах на свободното място до нея и си поръчах двоино уиски с едно ледче. След това отново се обърнах към момичето и се усмихнах.

Гост

Докато седях пред телевизора вкъщи се сетих, че събота вечер не е само за скучаене. Отидох до стаята си и си облякох една къса черна рокличка. Нагримирах се и излезнах. Разхождах се дълго и реших да влезна в нощен клуб "Dream". Предполагам, че бях като повечето там - скучаеща и искаща забавление. Реших да седна на бара и да пийна нещо пък после да танцувам и да създавам приятелства .. или нещо повече. Тъкмо бях започнала коктейла си, когато към мен се приближи някого и се обърнах. Не можех да повярвам. Това беше Крис. Не го бях виждала толкова одавна. Бяхме приятели дългоо време преди да се преместя тук и ето, че съдбята отново ни срещна.
-Крис? Господи, това си ти? Не мога да повярвам, че те виждам отново!
Станах и го прегърнах. Очевидно спорта му се отразяваше добре ..

Гост

Познавах Кайли още от Ню Йорк и много се радвах да видя някой по стар приятел тук. Чувството да видиш някой стар приятел в малко градче като това беше въхитително.
- Същият, че кой друг?- казах и се разсмях.- ТА разказвай, какво те доведе в това малко градче?
Преполових чашата с уискито. Огледах момичето стоящо пред мен. Беше се променила от последният път, когато я виждах. Беяе станала по-хубава. Преполагах че учи тук. Тя беше с една година по-малка от мен, но преди като че ли беше по-кротка. Но пък малко дивост винаги е от полза.
- Преполагам колежански живот или не познах?
Обърнах останалото от уискито на екс и си поръчах второ. Имах настроение, а пък имах и енергия. Изведнъж сякаш нещо ме ухапало, станах от мястото си и хванах Кайли за ръката.
-Хайде да танцуваме. Нали не смяташ да стоиш на този бар до сутринта? Можеш да ми разкажеш всичко танцувайки!

Гост

Уаау! И когато го срещнах му се кефех, но сега беше станал още по-готин! Покани ме да танцуваме. Нямаше как да откажа .. а и звучеше супер яка песен.
-Да .. нека танцуваме! Ще ти разкажа всичко. - усмихнах му се и се насочихме към дансинга. Беше препълнено .. още по-добре. Близостта никога не е излишна. Беше ми хубаво, че срещнах някого, който да познавам .. имахме толкова да си разказваме.

Гост

-Като казах да разказваш, имах предвид веднага.
Още не ми се побираше в ума как момиче като нея, беше дошло в град като този. Винаги съм си я представял в някой голям град, а не в малък изпълнен с какви ли не интриги. Тълпата на дансинга беше доста и затова близоста помежду ни беше доста голяма. Аз лично нямах нищо против, да танцувам с толкова секси момиче. Така или иначе вече ме изкара какъв ли не, нищо неми пречеше да се забавлявам.
- Та как върви при теб?- попитах я аз.- Имаш ли си гадже?
Бях убеден, че е чувала този въпрос доста пъти, но още един нямаше да и навреди. Танцувахме на две или три песни, когато аз усетих, че имам нужда от още алкохол.
-Какво ще кажеш да спрем за няколко минути да презаредим? Имам огромна нужда от нещо, което ще изгори гърлото ми.

Гост

Ами ... няма много за разказване .. това е проблема! - усмихнах се. - Все същото.
Попитаме как върви при мен .. и .. дали си имам гадже. Първия човек в този град, който ме питаше това. Изненадах се доста.
-Върви .. прекрасно! Не .. нямам гадже! Надявам се засега .. А ти? Или е сложно?
Предложи ми да спрем .. нямах нищо против да чуя и да разбера какво се е случило с него през това време.
-Да, нека седнем. Е .. при теб как е? Нещо ново? - попитах аз със усмивка

Гост

- Определно може да се нарече сложно, даже прекалено, но какво да се прави, такъв е живота.
Нямах намерение да водя поредния разговор, на тема личен живот и гаджета предпочитах да се забавлявам тази вечер и въобще да не мисля за такива неща. Това щеше да е вечерта за отдих. Вечер, в която нямаше да има обвинения от ничия страна поне до сутринта. Седнахме отново на бара и аз жадно пресуших чашата си. Ако продължавах така, можех да свърша и пиян, но не ми пукаше особено много.
- Хмм.. при мен е добре бих казал. Преместих се тук преди около месец и уча в тукашния колеж. Наще ме побъркават, катоо се ми обясняват как не трябвало да съм ходел толкова далеч да уча, но вече никой не ги слуша и така общо взето това е.
Така си беше, досега живота ми беше малко скучен, но от както съм в този град, тази дума вече не можеше да му е описание.
- Похвали се ти с нещо.

Гост

Очевидно му беше омръзнало от разговори за личния му живот. "Сложно е" го приемах като .. "Гаджета сме, но тя не знае." или "Само секс, без обвързване". Според мен беше второто .. но той си знаеше най-добре.
-Сериозно ли си в колежа "Роузууд"?! Аз също .. какво следваш?
Попита ме дали има нещо, с което да се похваля .. идваше ми да кажа "Да - имам син!", но закакво да го занимавам с моите глупости!
-Не .. нищо ново при мен. Само няколкоо .. усложнения, но .. това е минало .. почти.
Усмихнах му се.
-Уаау! Доста ти се пие, а? Какво съвпадение - и на мен!
Повиках бармана и си поръчах чиста водка.

Гост

- Следвам право. Ами ти?- не можех да повярвам, че учим на едно и също място.- Как така до сега не сме се засичали? Ти всъщност от кога си тук?
Вечерта вървеше много приятно, но когато компанията е добра винаги е така. Седяхме на бара пиехме и си говорехме, какво по-хубаво от това. Е сигурен съм, че има но сега не му беше времето.
– Премълчаваш нещо или така ми струва? Какви са тези уложниния? Хайде де разкажи на стария си приятел.- казах аз като сложих най-умолителната си физьономия.
Алкохол, алкохол, алкохол. Точно в този момент бях вманиачен, а изглежада и тя, защото определено чистата водка, си е признак на огромно желание. Ако продължавах обаче да пия уиски след уиски, без нищо друго, щях да попадна в капана му затова освен поредното уиски си поръчах и кока-кола.

Гост

Ооо .. Право?! Браво на теб! Ами .. аз съм с маркетинг. Не знам защо не сме се засичали .. аз съм първи курс тази година. Сигурно затова.
Беше ми приятна компанията на стар приятел .. макар, че преди време го харесвах не само като приятел .. сега не беше така, но не значеше, че не го харесвам. Пиехме и си говорехме. Попита ме какви са ми проблемите.
-Дааа .. премълчавам. Досега не съм казвала на никого .. Но ще ти кажа само защото те познавам и мисля, че мога да ти имам доверие. Надявам се ..
Погледнах го въпросително и дори не чаках отговора му, защото си умирах да споделя това.
-Не дойдох в града, за да уча. Дойдох в града заедно със сина си и майка ми, за да се .. крия!

Гост

- Син!? - погледнах я невярващо.
Не можех да повярвам на ушите си. Май наистина бях прекалил с алкохола, а може би не ми се пичуваше. Но наистина ли тя туко що каза син. Това си беше вече лудост, та тя е само на 19, а вече майка.Още не можех да се усъзная.
- Но как стана и защо се криеш? Все пак в това да станеш родител няма нищо лошо.
Отпих поредната огромна глътка от уиските, мъчейки се да оправя физьономията на лицето си. Убеден съм, че още я гледах шокирано и не вярващо, но какво можех да направя. Но тя трябваше да разбере, че я подкрепям и щях да се опитам да я убедя в това.
- Такам тогава ми кажи как се казва? Колко е голям? И подяволите ако имаш негова снимка ми го покажи, защото се съмнявам да ти повярвам напълно преди да съм го видял.

Гост

Не можах да повярвам, че току-що казах най-голямата си тайна. Сигурна бях, че няма да повярва.
-Да! Син. Ноо .. не беше по мое желание, ако ме разбираш.
Изглеждаше много очуден .. и как да не е - все пак да съм майка на 19 години е малко странно.
-Не се крия, защото имам дете, напротив! Обичам го, но .. баща му е най-противния човек в целия свят. Затова дойдох тук. За да не ни открие той.
Очудих се когато Крис почна да ме разпитва за малкия. Едва ли някой би проявил такъв интерес.
-Казва се Джоузеф. На 3 години. - извадих портмонето си и му показах снимка на Джо с мен. - предполагам, че сега ми вярваш?

Гост

- Искаш да кажеш, че си родила на 16? Не мога да повярвам . Не всъщост мога, или пък не.
Тя ми показа снимка на мъника, който беше страшно сладак и много приличаше на нея. Когато поледнеше към снимката на детето Кайли придобиваше съвсем различно изражение. Погледът и придобиваше загриженост, любов. Но въпреки това, всичко ми се струваше адски станно.
- Много е сладък.- констатирах аз.- Но честно казано очаквах да видя някое съвсем малко бебе. Когато каза, че имаш син, си мислех, че си родила наскоро, но ти направо ме учуди.
От това, което тя каза разбрах, че не е било по нейно желание, а и че бащата на детето е пълен боклук. Но тя явно беше наистина изплашена от него, щом и се е наложило да избяга далеч от родния си дом.
- Какво ти е причинил баща му? И защо бягаш от него?

Гост

Обожавах мъника. Винаги като гледах негова снимка се усмхвах на себе си. Крис каза, че е сладък. Радвах се, че има някой, който да се интересува от всичко, което ми се случва.
-Благодаря! Даа .. 16 е доста ранна възраст, но какво да се прави ..
Попита ме какво ми е направил баща му.
-Баща му .. ми беше най-добър приятел. И ме изнасили. После инсценира смъртта си, за да не поема отговорност и сега постоянно ни тормози по телефона и ми казва, че ще ни намери .. не знам какво е продължението.
Усмихнах се. Говорех съвсем спокойно, даже си се очудих.

Гост

- Не мога да повярвам!! Колко луд трябва да е един човек, за да направи нещо такова?
Представям си колко тежко и е било, а предполагам, че все още е. Поне не беше сама с детето, а майка й беше с нея. Предполагм, че само при мисълта, че онзи може да ги открие, умира от страх. Предполагам, че ако аз бях на нейно място, щях да се чувствам точно така. Трябва да си много силен човек, за да мжеш да издържиш на всичко това, а тя направо ме изумяваше. Говореше за всичко случило се с такова спокойствие, сякаш разкаваше чужда история.
- Какво мислиш, че ще стане ако ви намери?
Знаех че не трябва да задавам такива въпроси, ами да се опитам да сменя темата, но просто не сдържах. Въпроса сам излезе от устата ми и аз не успях да го спра. Глътнах още няколко глътки от уискито си отново станах.
- Мисля че презареждането е успешно и можем да танцуваме отново.- казах й усмихнато аз.

Гост

Не можех да отреча, че ми беше приятно да говоря с него за това. Той проявявше разбиране и ми показваше подкрепа. Бях му искрено благодарна за това.
-Случвало се е на много хора предполагам .. аз просто съм една от тях. Ако ни намери ли? Предполагам, че .. ще трябва да се справя някак. Само аз и майка ми знаем, че той е жив. А вече и ти.
Предложи да продължим с танците. Не мислех да отказвам - все пак за това бях отишла. Не предполагах, че в една дискотека мога да срещна един от моите стари прияели и да му разкажа най-голямата си тайна. И той да прояви разбиране. Даа .. определено след това щях да се натряскам с много алкохол.

Гост

Навряхме се сред блъсканицата на ансинга и точно този момент смениха песента. Тази, която започна беше много по-бавна и не предразполагаше към танците, накоито всички се бяха отдали до сега. За тази песен всеки трябваше да си намери половинка. Аз прегърнах Кайлипрез кръста и започнахме бавно да се движим в ритъма на песента. Бяхме притиснати плътно един до друг, защото хората около нас бяха на всякъде и заемаха огромно пространство. Като се замисля преди доста си падах по Кайли, но тя винаги е била хубава, затова тази новина не е никак учудваща.
- Всъщност, какви бяха плановете ти за вечерта? Предполагам не си знаела, че натрапник като мен ще се появи и ще ти досажда цяла вечер.
Така си беше, дори не се бях замислил дали вече няма решени планове. Аз просто отидох при нея и започнах да и досаждам. Зададох и стршно много въпроси, които бяха последвани от още и още. Сега като се замисля бих направил всичко за нея, само и само да успея да я разсея от ежедневието й.
- В момента съм склонен на абсолютно всичко, което кажеш, стига да успея да те разсея от тежкото ежедневие!

Гост

Песента, която пуснаха бше хубава, и то много! По простата причина, че бях по-близо до него. Наистина тази дискотека беше претъпкана - и то доста!
-Плановете ми ли? Да срещна точно някой натрапник като теб, за да ме разсее!-усмихнах му се, продължавайки да тънцувам
-Като си склонен на всичко ме остави да спя у вас, защото съм толкова пияна, че едвам ходя.

Гост

- Нямаш абсолютно никакъв проблем. Ако кажеш даже още сега ще тръгнем.
Желанието и беше съвсем лесно изпълнимо, И без това къщата е страшно голяма за сам човек. Мисълта, че ще остане в къщи ме радваше. Да тя наистина беше пиинала доста, но не изглеждаше чак толкова пияна. Въпреки всичко, тази вечер тя поввече няма да получи алкохол. Дори и случайно да не реши, яе и се тръгва ведна, тази вечер алкохола за нея свърши.
- Та такам госпожице Роуз, ще си тръгваме ли вече или искате да останете още малко ?
Бяхме седнали отново на бара и аз наблюдавах тълшата танцуващи. Всички те се забавляваха толкова безгрижно, сякаш нямат абсолютно нкакви проблеми. На дансига имаве толкова много любов, приятелства, туко що започнати познанства или дори бъдещи. Всички хора забравили за реалноста и отдали се на забавлението, отдали се на вечерта. Сякаш бягат, но бягството е успешно.

Гост

-Да тръгваме. Тук няма какво да с прави. Много е претъпкано.
Много ми беше интересен домът му. Дали къщата беше голяма?Или беше нещо като мъжки апартамент? Супер интересно ми беше. Чувствах, че се натрапвам, но какво да ме прави - нали сме приятели!
-О, да - забравих да кажа "Блаодаря!", така че - БЛАГОДАРЯ!

» Nightclub "Solaris"
» Dream House / Къщата на сенките