Домът на Джулия Бейкър

Влязохме в огромния дом на Джули и Сали ни посрещна на вратата. Трябваше да си призная , че определено тя притежаваше голям вкус. Интериора беше направен с много стил и това си личеше. Засмях се, когато Джулс намери червей в ябълката си. Винаги си обещаваше нещо, но обикновено после се случваше същото.Замислих се какво питие да си избера. Определено нямаше да пия алкохол посред бял ден, за това се спрях на нещо по-подходящо.
- Ами нека е сок.- поръчах си и се облегнах на изключително мекия диван. Имах чувството , че летя в облаците , беше толкова обгръщащ. Отпуснах глава назад, докато чаках Джули със сока.

Джъстин усещаше това напрежение в стомаха си и тази липсва,която искаше да притъпи.Той стана и се облече,а краката му го водеха,а разума мълчеше.Тялото му беше се пренесло пред къщата на Джули Бейкър (неговата стара любов).За две минути той беше се вцепенил и не можеше да помръдне-когато изведнъж постави пръста си на званеца.Звъна,чуваше се как някой приближава към врата-явно това беше тя.
Емили:Пиши повече,а не по 3-4 реда!

Врата се отвори,а той я видя в цялата си прелест.Леко надникна вътре след поканата й и вплете ръце около нея,за да я прегърне след като помириса косата й,която ухаеше на праскови и за миг останаха така чувствайки ,че продължава вечно и усещайки,че не иска да спира този миг на наслада.Той влезе оставайки се в нейните ръце.
-Здравей,красавице..-леко й се усмихна.
-Ти ме забрави ми се струва.-опита се да разчупи леда.

На вратата се позвъни и Джули изприпка да отвори. Останах сама в големия хол, изправих се и отидох до рафта на Джули, на който държеше снимки с най-любимите си хора. Огледах всяка снимка внимателно, всяка една от тях излъчваше спокойствие, радост. Това се дължеше на лъчезарното излъчване на Джулс, освен когато е тъжна, разбира се. Джули не беше от хората, които се натъжават лесно, за това си казах , че ще трябва да си поговорим за настроението и от по-рано, нали все пак за това са приятелите? Русокоската премина на през мен, казвайки ми да почакам малко, водейки зад себе си някакво момче. Добре, вече се обърках, кой е той? Нима Джули крие някого от мен?

Знаех, че е лошо да си толкова любопитен, но не издържах и отидох при тях. Какво беше толкова лошо да ме запознае с него? Нима се притесняваше от мен? Нали съм най-добрата и приятелка. Тези мисли имъчваха всеки скапан сантиметър от мозъка ми. Когато се появих на вратата тя придоби мъртвешко изражение. Сякаш съм майка и и току що я бях хванала да се натиска с гаджето си. Няма нищо лошо в това да си има гадже, напълно нормално си е, но защо го крие от мен. Не бях ядосана по-скоро объркана и обидена. Нямаше да правя драми , не исках да я карам да се чувства зле. Бях сигурна, че тя си има свето логично обяснение за нещата.
-Мисля, че с приятеля ти не се познаваме.-повдигнах вежди срещу него. Изглеждаше ми святно момче. Не казах нищо повече изчаках да чуя някакво обяснение от Джулия за цялата тази потаност.

- Защо просто не ми каза, Джулс? Няма нужда да ми се извиняваш, твое право си е да пазиш тайни от мен, но това наистина ме изненада.- Наистина нямаше нужда от извинения, големи хора сме и можем да правим каквото си поискаме.
-Виж, всичко е наред, не се притеснявай повече, а и той ми изглежда симпатичен, но що нещата стоят така те разбирам напълно. - усмихнах се широко и я прегърнах, за да се отърсим от цялата тази негативност. Отново се върнахме в хола при момчето, което видимо беше и учудено и притеснено. В очите му си личеше, обаче, че наистина харесва Джулс, което ме зарадва.

Реших , че щом той е дошъл , за да си изяснят отношенията не им трябвам аз да им се пречкам. На вярно имат доста да си поприказват, а това няма как да стане с мен при тях. Определено имаше какво да си кажат, а и виждах колко неловко се чувства Джули , понеже се опитваше да обърне внимание и на двамата. След няколко минути, когато изпих сока си станах и се приготвих за тръгване.
-Джулс, миличка, аз ще ви оставям да си поприказвате. Трябва да си изясните отношенията, нали? После ми се обади да ми кажеш какво е станало.- прегърнах я и се запътих към изхода. Радвах се за нея, дано този път връзката и с Джъстин да бъде пълноценна и да я направи щастлива. Все пак, какво по-хубаво от това да обичаш и да бъдеш обичан?

Той седна до нея и хвана ръката й искаше да я накара да се чувства добре в неговото присъствие,а не да се притеснява.Той искаше да разбере,че щеше даде на секундата живата си ако можеше да си я върне обратна и имат всичко,което имаха преди.Искаше да има машина на времето й да не я беше пускал да си отиде.Разбира се в живота си всеки човек е правил грешки ,за които съжалява,но това не е важно,важното беше да се поправят тези грешки и хората да разберат ,че времето на Земята им не е определено и може би няма да имат шанса да кажат на хората,които обичат,това което чувстват.
-Обичам те.-рязко каза той без дори да се замисля.