Pretty Little Liars RPG
 
ИндексИндекс  PortalPortal  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
Top posters
Hanna.
 
Aria Montgomery.
 
Elliеnor Grace Pearce ♥
 
Piper McLean.
 
Tracy O'Conner.
 
Alison DiLaurentis
 
Daniel.
 
Blair Waldorf
 
Ally.
 
Луис Б.
 
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 14, на Съб Сеп 03, 2011 4:47 pm
Посетители

Share | 
 

 Изпитание 1!

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Guest
Гост



ПисанеЗаглавие: Изпитание 1!   Пет Сеп 09, 2011 11:38 am

Една прекрасна сутрин за 8-те наивници, които -А бе набелязал за жертви. Бе прекрасна, докато не се натъкнаха на малка жълта бележка до възгвавниците им гласяща, че ако не дойдат на гробището веднага всичките им тайни ще излязат на яве и само точно след 1 час всичките 8 нови жертви на А бяха на гробището оглеждайки се за нови следи или съобщения от -А. И естествено А бе там, наблюдаващ всичко и всички, но те не го знаеха. Е не беше буквално там, по - скоро ги наблюдаваше по друг начин. И оглеждайки се, гледайки сляпо и търсейки нещо те намериха 2 фотоапарата, един за момичетата и един за момчетата, а снимките на него бяха на всеки един от тях в момента в който са пътували към гробището, за да знаят, че "А" знае всичко във всеки един момент. Обръщайки фотоапарата те намериха данни, данните на една от гробниците в която бе умряла и погребана първата жертва на мистериозния -А. Насочиха се към гробницата и след влизането им вътре вратата се тръшна и се заключи от вън, вътре бе студено, тъмно и с малка наличност на кислород. И когато мислеха че не може да стане по - зле на стената се прояви един филм. И по - конкретно смъртта на момичето което се бе умряло и погребано тук поради липсата на кислород!

Изисквания: От вас се иска да напишете по 2 поста.В първият си пост трябва да опишете как намирате жълтата бележка и как пътувате на сам, а после как срещате останалите и разбирате, че ви свързват тайните и -А. Трябва да опишете как известно време търсите нещо, някаква следа, но не намирате. (МИНИМУМ 20 реда!!!)

Във вторият пост трябва да опишете как намирате фотоапаратите и разглеждате снимките, а после гледате адреса на гробницата, точно до фокуса на фотоапарата. След известно време някой от вас разбира какво значат цифрите и буквите на апарата и се насочвате натам. Искам да опишете мястото (гробницата) и как вратата се тръшва и се опитвате да я отворите, но без успех. Също така опишете как се проявява филма и следвайте описанието на първия писал. Продължението нека е по ваш избор. Но след като се освободите, не излизайте от гробището!
(МИНИМУМ 30 реда!) Изчакайте първо всички да напишат първият си пост и тогава пишете вторият си!


Едит by Effy Stonem: - Имате срок до 13.09 да пишете по изпитанието
Върнете се в началото Go down
Guest
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Изпитание 1!   Пет Сеп 09, 2011 2:22 pm

Озовах се в имението. Беше ми много познато. Сякаш и преди съм била тук. Но не мога да си спомня къде точно е това тук. Заоглеждах се и се видях. Видях малката аз. Малката Александра. Толкова невинна и нищо не разбираща. С коса сплетена на две плитки, розовата копринена рокличка и чаровната усмивка на лицето. Толкова красива и с мило изражение. Мислеща, че нищо лошо не може да се случи на никого. Мислеща си, че баща 'и ще е там винаги да я пази. Че майка 'и винаги ще прави невероятните гозби, от които цялото имение щеше да ухае невероятни. Че баща 'и ще продължава да я учи на онзи доста сложен танц, който едвам запомняше. И, че всичко щеше да е наред. Че всичко щеше да е идеално и нищо лошо нямаше да се случи. Щяха да бъдат заедно и нищо нямаше да ги раздели. Както във всички анимационни филмчета, които малката Алекс е гледала дотогава. Всичко завършваше с Happy Ending. Това бяха мечтите ма малката Александра. Обичаше да мечтае и беше позитивна личност, винаги пъна с енергия. Както съм и сега. Но в онзи ден бях с коса, сплетена на две плитки, розова копринена рокля и чаровна усмивка. Малката Александра се качи нагоре по стълбите и аз след нея. Влезе в стаята си. Моята стая. Започна да си играе с куклите. След това започна да скача по леглото. И когато се измори седна на леглото си и пусна музика от айфона си. Чакай, това ми беше толкова познато. Защо?
- Защото вече се е случвало, глупчо. - каза малкото момиче.
- Что? - казах на руски, доближавайки се до малкото момиче.
- Упражнявай английския си, Александра. - каза малкото момиче и отново се заслуша в музиката.
Точно това ми казваше баща ми понякога. Да упражнявам английския език. Тогава някой отвори вратата и влезе вътре.
- Александра, скрий се под леглото! Веднага! – баща ми.
Това беше той. Изглеждаше точно така, както си го спомнях. Но какво ставаше? Защо държеше пистолет в ръката си?
Малката Александра го послуша и веднага се мушна под леглото. Това наистина ми беше толкова познато. Сякаш вече го бях виждала. Сякаш вече го бях преживявала. Но как беше възможно това? Да не сънувах?
- Каквото и да става не излизай от там. – каза той и застана пред леглото.
Тогава някой друг влезе в стаята. Беше с маска и добре въоръжен. Чуха се изстрели и тялото на бащата ми падна шумно на земята. Около него имаше много кръв! Беше прострелян в сърцето и няколко пъти около сърцето. Очите му бяха отворени. Но сякаш не гледаха нищо. Малката Александра се вгледа добре в тях и започна да вика:
- Нет! Папа .. НЕТ!
Ако само знаех какво щеше да се случи тогава щях толкова много неща да предотвратя и да спася семейството си. Щях да ги предупредя преди всичко ужасно да се е случило. Щях да ги спася. Но за жалост не можех да върна времето назад. Знаех го и колкото и да ми се искаше знаех, че не можех.
- НЕТ! – викнах и се изправих се на леглото до седнало положение.
Поех си дълбоко въздух все едно до сега не съм могла да си поема за минута и повече. Сърцето ми биеше шумно и много бързо. Все едно съм тичала няколко километра без да спирам или да пия вода. Знаех си, че беше сън. Поредния кошмар, който трябваше да ми напомня всяка нощ какво се беше случило с родителите ми. Как бяха убити пред очите ми. Не можеше ли поне веднъж да ме остави намира? Поне една нощ да не се събуждам и да викам. Очевидно не. Очевидно това беше наказанието ми за нещо, което дори и не бях извършила. Но както и да е. Беше само сън. Ужасен сън.
Успокоих се малко и станах от леглото. Тогава съзрях една жълта бележка до възглавницата ми. Какво? Аз не го бях оставяла никакви бележки никъде. Това значеше само, че някой се бе промъкнал през нощта в апартамента ми. Това беше доста плашещо. Уж заключвах всичко и нямаше как някой да влезе. Ако леля ми беше дала ключ за апартамента на някой от любовниците си и те са влизали вътре щях да съм много ядосана. Взех бележката, за да я прочета.
- Какво по.. – дори и не можах да довърша изречението си.
Кой можеше така да си играе с мен? Да влиза посред нощ в апартамента ми и да пише, че ако не отида на гробището веднага всички мои тайни са щели да излязат наяве. Някой наистина имаше сериозни проблеми. Или може би бяха някакви деца от отсрещния апартамент, които се шегуваха с мен. А може би Алекто или Джени си правеха шега с мен. Не, беше Джойс. Тя с нейните шеги. Да, така беше. Всичко това беше шега на една от най - добрите ми приятелки. Наистина много оригинално от нейна страна. Засмях се и оправих леглото. Тръгнах към кухнята все още засмяна и тогава се сетих нещо. Това не може да е от нея. Не съм 'и давала ключ за апартамента и просто няма как да влезе в апартамента ми без да ме събуди или да ме попита. Ако не беше тя, тогава кой за Бога беше влизал в апартамента ми? Ами ако не беше шега? Ами ако не отида на гробището и след няколко часа всички мои тайни излязат на бял свят? Тогава щях да умра. Буквално. Ако някой разбереше за мен, значи трябваше да се считам за мъртва. Затова не трябваше да поемам никакви рискове и трябваше да отида веднага на гробището.
Преоблякох се и тръгнах натам.
Що за човек ще иска да отида на гробището? Не можеше ли на някое малко по – уютно място.. да речем някое кафене, парка, мола.. имаше толкова много по – приятни места от гробището. Но имаше ги всякакви хора на този свят. Не обичах да ходя много по гробищата и не е изобщо заради всички страшни филми, които гледам. Е, добре, де. Може би съвсем малко. Но повечето бе, защото там беше доста подтискащо. Исках да съм на някое място, което нямаше да ме връща в миналото ми и да мисля за хората, които бях загубила. Пък и всички тези мъртви хора, умрели по кой ли знае какъв начин и всички те на едно място. А да не говорим за хората, които се навъртаха из гробището. Освен това бяха много мрачни места и сега имах чувството, че нещо наистина лошо щеше да се случи. Не знам и аз защо, но определено щеше да стане нещо лошо. Имах силна интуиция и никак не ми харесваше това, което в момента усещах.
Ето го. Най – накрая пристигнах в гробището. Нямаше и час. И очевидно бях сама тук. И ето отново ме побиха тръпки и получих онова странно усещане, че нещо лошо щеше да се случи. И сега? Бях тук, но не знаех какво трябваше да правя. Да стоя така, докато някой странник не се появи зад мен и ме удари по главата с лопатата, с която изкопава чужди гробове? О, в никакъв случай. Трябваше да намеря някакви нови следи от този или тази –А, който / която беше оставил / а бележката до възглавницата ми.
Знаех, че не бях само аз с тайна. Всеки човек си имаше тайни, които предпочита да запази само за себе си. Както и аз исках тайните ми да си останат само за мен и за никой друг. Никой не трябваше да научава моите тайни. Затова трябваше да намеря нови следи от –А или изобщо нещо от –А. Някакви бележки. Просто нещо, което да ми подскаже какво да правя сега. Оглеждах наоколо, търсех нещо около надгробните плочи, нещо закачено по дърветата около частта, в която бях, но нищо не намирах. Гробището не беше много голямо, но не беше и никак малко. И ако трябваше щях да претърся земята под всеки камък, само и само тайната да не излизаше наяве. Но нищо. Просто нямаше нищо. Не можех да намеря абсолютно нищо. Никакви бележки, никакви следи, нищо, което да ми подскаже какво да направя сега.
Точно тогава чух стъпки някъде зад мен и веднага се обърнах. Още седем души се приближаваха към мен. Да не би и те да бяха част от тази игра на –А? О, направо чудесно. И в момента съм саркастична. Вгледах се в лицата им и тогава съзрях познато. Това беше Себастиян. Добре, започва да става наистина странно и объркващо. Очевидно не бях единствената с тайна, която не иска никога да излиза наяве. И сега един човек застрашаваше това. Този или тази –А..
- Нека позная.. –А? – попитах аз, като следа от усмивка на лицето ми нямаше.
Върнете се в началото Go down
Guest
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Изпитание 1!   Пет Сеп 09, 2011 6:30 pm

Не бях излизала от седмици. Животът си течеше, а аз сякаш изоставах някъде зад тълпата. Така си и беше. Напоследък не се чувствах добре, нямаше на кой да разчитам и на кой да се доверя. Всички ме бяха изоставили малко или много. Но може би беше за мое добро да остана сама с мислите си за малко. Вкъщи още имаше ремонт и вечерта си легнах необикновенно рано като дори не дочаках любимото си предаване. Бях се унесла толкова силно, че и къщата да изгори в пламъци нямаше да се събудя. Както би следвало от лягането ми рано се събудих рано. Изглежда днес не ми беше ден тъй като над 2 часа лежах, преструваща се на заспала заради хората, които точно днес, когато съм решила да стана рано са се хванали да правят ремонт в стаята ми. 'Ениуей' казах си. За малко да заспя, когато си тръгнаха. Станах и както обикновенно първото нещо, което задължително трябваше да направя беше да си оправя леглото. Дали не ми писваше да съм толкова подредена? Да, но това беше съдба, която няма как да избегна. Някаква жълта хартийка се мярна пред лицето ми и първата мисъл беше, че някой от работниците е оставил някакви чертежи. Тъкмо да я изхвърля и изведнъж забелязах нещо на нея. Бележката гласеше, че ако не дойда на гробището до 1 час всички мои тайни щяли да бъдат разкрити. Не ми беше до ш*бани базици. Не знаех кой е направил това. Всъщност нямах абсюлютно никаква идея. Както гласеше първата ми мисъл предполагах, че някой просто се шегува или ... не знам. За жалост не можех да кажа, че ако не отида няма да изгубя нищо. Имах много, много за губене. Всъщност напоследък мислите, които ми минаваха през главата бяха, че на никой не му пука за мен. А дали пък никой нямаше да обърне внимание? Дали бях толкова затънала в 'приятелската среда', че на никой да не му пука какво правя, дори и това да е убийство. Нямах отговор на този въпрос и за жалост това не беше единствения неотговорен въпрос. Много други важни неща се въртяха в главата ми, но това, което заемаше най- голямо място в съзнанието ми беше кой и защо би искал/а да отида на гробището? Толкова много въпроси, а толкова малко време. Понякога се чудя трябва ли мозъка ми да изключва точно тогава, когато бях в опасност ... чакай, бях ли в опасност? Може би бях? Може би не толкова.. Но кой, и по- скоро защо би искал да отида на гробището?
Както вече споменах нямах време да мисля. Трябваше да действам преди да загазя още повече отколкото съм сега. Набързо се приготвих, облякох първото нещо което намерих в гардероба си и тръгнах. Даа, както предполагах майка ми беше взела колата за работа ... Скапания ми живот отново доказа, че винаги може да е по- зле без дори да съм се усъмнила. Е, явно днес беше ден на изненадите. Една от тях беше, че трябва да отида на гробището сама без кола, заплашвана от някой, който може без проблем да проникне в дома ми. Ако това не се нарича успокоение, не знам кое. Тръгнах леко намусена. Всъщност си бях такава през изминалата седмица. Бях се унесла в мисли и неусетно се озовах на гробището. Мястото беше мрачно както винаги, но имаше нещо различно в атмосферата. Някакъв страх. Не само моят страх. И не страх само от разкриване на тайни. Истински страх от нещо лошо. И тъкмо си мислех, че страха, който изпитвах не беше само мой, когато изведнъж пред мен се показаха още хора. Не бяха много, брояха се на пръсти. Не бяха и малко, за да се съберат на пръстите на едната ми ръка. Може би 5-6-7... Всички бяха като мен, жители на града извикани от тъй наречения/та '-А' лутащи се тук, и като мен страхуващи се да не разкрият тайната си.
Върнете се в началото Go down
Guest
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Изпитание 1!   Пет Сеп 09, 2011 6:47 pm

Вечерта ми беше тежка и дълга и честно казано вече нямах търпение да си легна. Макар и да знаех че няма да мога да спя дълго, защото вече беше около 8 или 9 не знам точно. Влязох в спалнята си и първото, което исках да направя бе да си взема една продължителна вана. Не се застоях дълго във ваната, защото мног ми спеше и единственото, което вече исках е да си легна. С илизането си от банята се отправих към кревата, имах чувството че той ми вика. Отметнах завивките, когато нещо жълто привлече погледа ми. Взех листчето което седеше до възглавницата. Не го бях оставил аз там, а никой друг не влизаше в стаята ми. Дори чистачката, моята стая беше моят храм, за който се грижех сам. Бях страшно ядосан, че някой е нарушил правилата. Реших обаче да прочета бележката, може да е нещо важно и затова да се е наложило на някой да влезе. Или ако не поне щях да разбера кой е отговорникът.
След малко колебание разтворих листчето и бавно прочетох текста. Не можех да повярвам на очите си и затова се наложи да прочета отново и отново. Не мовеше да е истина. Кой по дяволите беше този човек и от къде знаеше единствената добре пазена тайна в живота ми. Това беше лудост. Кой или коя беше -А? И защо ме мъчеше. Нямах намерение обаче да рискувам затова реших да отида на гробището. Щях да спазвам изискванията й с надежда да не разкжа тайната ми. Сякаш аз бях куче, а този човек моят стопанин. Трябваше да изпълня всички команди за да получа възнаграждение. Отправих се към дрешника си. Извадих първите дъмки които видях, а за отгоре взех спортна риза с дълъг ръкав и качулка. Преоблякох се набързо и слязох към гаража. Знаех един паркинг, който се намираше точно до гробището, а и така щях да стигна много по-бързо.
Притеснението в мен се покачваше. Не мовех да спра да мисля от къде този човек може да знае тайната ми. От напрежението ръцете ми леко трепереха. Сложих ключа в стартера на колата и тя сякаш измърка. Това може би беше единственият звук, който можеше да ме накара да се почувствам малко по-спокойно. В момента в който вече бях извън гаража, натиснах газста. Щях да се помъча да стигна възможно най-бързо до гробищата. Май посещенията там ще ми станат в повечко тези дни. Съмнявам се че след тази сутрин ще имам желание скоро отново да отида там. Карах около 10 минути и вече бях там. Паркирах колата си и тръгнах към посоченото място. Там имаше още хора, които чвно ги беше сполетяла моята съдба. Въпреки знам че ще прозвучи грубо, но се радвах, че не съм само аз тук. Те всички явно бяха тук извикани от мистериозния -А. Всички търсеха нещо, нова улика или следа, нещо което да ги насочи какво трябва да правят от тук нататък. Всичките лица пред мен изглеждаха изплашени, притеснени, както съм убеден че изглеждах и аз в този момент. Аз също се захванах с търсенето на нещо от -А. След като сме толкова хора се някак ще го намерим. Гробището не беше никак малко, но всичките ни тайни бяха заплашени от обществен показ. Аз лично съм убеден, че всеки един от нас ще направи всичко по-силите си това да не се случи. Ако трябваше щяхме да повдигнем всяко камаче, да изчистим всички изпопадали листа, само за да видим дали няма нещо скрито под тях. Дори смятам че бихме изровили нечии гроб, но се съмнявам този човек да ни накара да стигнем толкова далеч.
Върнете се в началото Go down
Guest
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Изпитание 1!   Пет Сеп 09, 2011 8:32 pm

Влязох с гръм и трясък в къщата ми. Грабнах дистанционното и се тръшнах на дивана. Превключих няколко пъти. Слушаше ми се музика... умирах за някое ново парче на Лейди Гага... Не й бях голяма фенка, но някои нейни песни стават. Взех една възглавница и си я сложих на главата, като я притиснах, все едно искам да се удуша. Чувствах се като бременна хлебарка, но това се случва, понеже напоследък се тъпча само с храна от Макдоналдс. От тази тъпа мазнина... Понякога ми се иска да ми се лепва някое килограмче, за да си имам мярка. Някой ме подуши... това беше Сали. Изправих се и я погалих. Усилих докрай телевизора и отидох в кухнята. Погледнах в хладилника... нямаше сок, никакъв. Това ме изнервяше. Мразя да си изтиквам плодове със проклетата изстисквачка... Взех един лимон и го разрязах на две. Започнах да го изцеждам... ГОСПОДИ! Това е толкова бавно и досадно! Понякога ни се налага да правим такива, досадни неща.
Сали започна да вие...
-Млъкни! -Опитах се да надвикам музиката... -Сали! -Изгасих телевизора. -Нали, не искаш да те изхвърля навън? -Продължих да й се карам... Тя виеше към входната врата. Кой видя, по дяволите?! Отворих вратата и в далечината ми се видя някой облечен с черна качулка... За момент се паникьосах.
Сега... трябва да проверя стаите. Не може да е влизал/а тук или в хола... Проверих останалата част от къщата ми. Никъде нищо не е взето. Всичко беше на място. Но... в спалнята ми... Там, на леглото имаше бележка. Ръцете ми се разтрепериха.... За жалост не беше таен обожател... напротив, ако мога да го нарека... враг. Бележката гласеше "Имаш час, за да дойдеш до гробището, или тайните ти няма да са вече толкова дълбоко заровени."
Огледах се... нямаше и следа... Нито следа от натрапника или натрапницата. Отпечатъци, нещо, трябва да има доказателства, че не съм била сама у нас преди няколко минути. Седнах на леглото... Бях безпомощна, но бях прекалено горда, за да помоля за помощ. Реших, че няма смисъл, да седя. Нямам намерение целият Розууд, да узнае какво изпитвам. Веднага тръгнах към гробището.
Е, не бях явно сама. Там видях много местни. Бяха ми познати, поне повечето от тях... Когато се събрахме пред гробището... Там нямаше никой. Не разбирам, как някои хора могат да са такива...
Върнете се в началото Go down
Guest
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Изпитание 1!   Пет Сеп 09, 2011 9:11 pm

Беше поредният приказен ден. Понякога
ми омръзваше да се държа като принцеска, но... така си бях
свикнала. Аз си бях малката лигличка на татко и нищо и никой
няма как да ме измести. Освен, ако не реши да и****а оная селянка,
но това няма да се случи. Аз няма да го допусна, дори да ми се наложи
да я бутна от терасата, или пък да й забия нож в корема. Махнах
превръзката от очите си. Първото нещо, което видях- Кинг.
-Buenos días, mi amor! -Поздравих го. От френски- Добро утро, любов моя.
Целунах го по главичката. Косата ми беше наистина много рошавка. Взех
един гребен и я приведох в нормален вид. Но се нуждаех от един студен и
ободряващ душ, но след закуска, разбира се. Слязох долу, в кухнята и си
сипах някаква зърнена закуска. Хапвам си всичко, което е ниско калорично.
Включих телевизора... нищо интересно. Някакви модни идиотщини. Аз харесвам
модата, но ако е на специален канал. Иначе тук ми дават някакви празноглави,
дето се водят "диктаторки на модата". Пфу! Та, Мечо Пух е облечен по-добре от
тези мърли. Голяма работа че са красиви, аз ще ги издухам. След около час влязох
в банята. Много се бавя, когато закусвам. Просто се заглеждам в телевизора...
Чу ми се, че вратата долу се хлопва... Може би просто ми се е чуло... Стъпки...
Вероятно Кинг си играе. Нищо, че легна, в момента, в който се нахраних. И така,
изхабих всичката вода, естествено. Иначе нямаше да съм аз. Облякох някакви дрешки...
Чак тогава забелязах една бележка на нощното ми шкафче. Беше жълтеникава... от някой
или някоя си А. Тайни... Какви тайни може да... Косата ми все още беше мокра, но може и
да почака. Предпочитам да настина, отколкото да разкрият тайните ми. След около двадесет
минути бях на гробището... Е, не бях сама. Там имаше още няколко човека, а след минута,
две дойдоха и още. Защо проклетият/ата А просто не си гледа работата, както правим ние?
Върнете се в началото Go down
Guest
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Изпитание 1!   Съб Сеп 10, 2011 7:07 pm

Себастиян беше отседнал за съвсем малко в квартира, след което щеше да се нанесе в обствен апартанемент. И тази жена , която държеше тази квартира, беше отново смахната , както тази във Франция. Онази във Франция беше особено смахната, понеже говореше на немски в тази страна. Е, говореше и на френски, но немският й беше особено добър. А и тази в Роузууд говореше немски, което беше особено приятно на Бастиян. Беше му десет пъти по-лесно да слуша немска реч, отколкото да мисли и говори на английски, което по едно време се беше превърнало в кошмар и голямо затруднение за мъжа. Но той не се поддаде и реши, че все някога щеше да свикне с всичко това, защото така се очертаваше бъдещият му живот, който престоеше да бъде изживян както трябваше плюс, разбира се, работа.
Учителската работа не се нравеше на учителя, който не беше такъв по професия, но я приемаше и се възползваше както можеше от нея. Нямаше много варианти за изгода, но можеше да се намерят.Важното при Себастиян бе, че със сигурност, във всяка държава беше пълнолетен, а това беше предимство пред малките, които все се навираха из баровете.
Сега той беше в стаята си, която беше синя, много тъмно синьо. Стените и подът бяха в този цвят , а мебелите бяха облицовани в бяла кожа. Общо взето германката беше богаташка, а от това печелеше и Бастия по две причини - пършо: плащаше малък наем, защото жената не се нуждаеше от пари, искаше компания, второ:понеже беше богата всичко в къщата , по -скоро апартамента, беше добре обзаведено и напълно по модата. Себастиян не се беше замислял или не му отдаваше много внимание, но си беше така.
Тя влезе тръшвайки силно вратата. Беше една такава силна, здрава жена, която можеше да сгъне мъжа като на умрял дрехите. И все пак можеше да се види и милата страна на тази госпожа. Себастиян рядко виждаше последно-споменатата страна. И все пак я предпочиташе пред напълно откачената германка - французойка. Тя наистина си беше за психиатрия и тук никъде не се използваше хипербола. Нито пък литота...
- Няма нужда да ми оставяш бележки - каза тя леко разярена и размаха в ръката си жълта бележчица. Той не можа да разбере какво пише на съответното листче, затова се смръщи неразбиращо. Тя имаше лек акцент от източната част на Германия, но това не притесняваше мъжа.Той си я разбираше идеално.
-Каква бележка? - попита той, все още вдигнал вежди и опитвайки се да види листчето. Тя му го подаде и скръсти ръце. Просна се на леглото му и той прочете бележката. Единственият коментар, който можеше да каже той щеше да бъде ,,-А!", а тонът му въобще нямаше да бъде въодушевен. Беше видял бележката късно, имаше 20 минути, за да стигне там , където - А беше написал/а. А той не умееше да бърза.
Съблече тениската си пред жената, която го погледна изненадана. Той облече синя риза върху дънките си и взе телефона, бележката и парите. Забрави ключовете, заради което взе такси.
Пътува дълго. Или така му се стори. Не искаше тайната му да бъде наяве, това си беше неговата тайна, той я беше създал и я пазеше. Не, трябваше да попречи всички тези хора да разберат това, което той бе пазил. Но кои всъщност бяха 'тези хора'?
И , за бога, не беше сам ! Имаше малка групичка , сред която внезапно разпозна Ана, но не каза нищо. Беше зяпнал от почуда и се беше спрял, замръзнал. Но след това продължи . Той се доближи до групата, която се оглеждаше нервно, а той също го правеше. Сякаш ги имитиаше, но не беше така. Имитация на действия и физиономии.
- - А?! - зачуди се той и гласът му сякаш падна посредата на групата. Тупна леко и се отдалечи във въздуха.
Върнете се в началото Go down
Guest
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Изпитание 1!   Пон Сеп 12, 2011 10:22 am

Вече можете да почвате вторите си постове, тъй като останалите 2 участнички са дисквалифицирани, заради това че не писаха първия! Увеличавам ви времето до 14.09. - 12:00ч.
Върнете се в началото Go down
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Изпитание 1!   

Върнете се в началото Go down
 
Изпитание 1!
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Pretty Little Liars ::  Archive :: Архива :: The -A Game-
Идете на: