Pretty Little Liars RPG
 
ИндексИндекс  PortalPortal  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
Top posters
Hanna.
 
Aria Montgomery.
 
Elliеnor Grace Pearce ♥
 
Piper McLean.
 
Tracy O'Conner.
 
Alison DiLaurentis
 
Daniel.
 
Blair Waldorf
 
Ally.
 
Луис Б.
 
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 14, на Съб Сеп 03, 2011 4:47 pm
Посетители

Share | 
 

 Гората

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : 1, 2  Next
АвторСъобщение
Hanna.
Admin
Admin
avatar

Мнения : 276
Join date : 05.08.2011
Име: : Хана Марин
Години: : 17
Семейство: : Tracy O'Conner. - сестра
БФФ: : Aria Montgomery.


ПисанеЗаглавие: Гората    Съб Авг 06, 2011 12:21 pm

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://littleliars-rpg.bulgarianforum.net
Guest
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Гората    Нед Авг 21, 2011 6:22 pm

Тръгнах към гората. Дори не знаех защо, но имах нужда от една гора, в която да се загубя. Отдавна не бях идвала на мястото, съответно - отдавна не се бях губила.
Всъщност беше красиво място, няма спор. Всичко беше притихнало, просмукваше се ярка слънчева светлина между мълчаливите дървета и тишината. Ако искаш да бъдеш сам със себе си, това бе мястото.
Но неочаквано не бях сама със себе си, а сама с някакво момиче.
- Здравеей... - поздравих я отвеяно и се приближих към нея. Явно и тя се разхождаше, което ми се стори доста хубаво, защото не мислех, че много хора идват.
- Аз съм Алекто. - представих се и се усмихнах. Бях в добро настроение, което се случваше по-често, отколкото преди. През повечето време бях арогантна, избухлива и съркъщична, но вече не беше така и се бях променила много... очевидно.
- Е, какво правиш тук? Какво те накара да дойдеш? Всъщност местна ли си? Да не си изгубена? - започнах да задавам своите си въпроси, които просто нямаха край. Беше адски досадно за момичето, предполагам, както и за мен самата.

P.S. Муза - йок. ;/
Върнете се в началото Go down
Guest
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Гората    Пон Авг 22, 2011 4:21 am

Работа, училище - всичко ми беше омръзнало...Исках да отида някъде , да се разходя и да остана сама с мислите си...Забелязах едно момиче , което се приближи към мен и ми се представи. Аз не бях много, много в добро настроение затова в началото й се начумерих , все едно исках да й кажа "Как може да ме обезпокояваш " Но като се вгледах в нея , тя изглеждаше добронамерена и усмихната. Затова бързо и аз лепнах една усмивка и й се представих.

- Приятно ми е! Аз съм Емили.

- Доста често идвам тук , за да избягам от проблемите си. Но сега мисля , че съм леко изгубена...

Отговорих аз на множеството й въпроси, които изненадващо не ме издразниха.

- Ами ти какво правиш тук?

Попитах я аз , с надежда да завържем разговор, защото ми беше приятно да си говорим, а наистина бех леееко изгубена.
Върнете се в началото Go down
Guest
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Гората    Пон Авг 22, 2011 11:08 am

Учудващ беше фактът, че тя искаше да завържем разговор... някакъв. Както винаги ми беше скучно, но имах празни надежди, че ще ми стане по-забавно.
- Аз ли? Да речем, че вятърът ме довя. - отговорих и се усмихнах, заглеждайки се в едно дърво.
- Та... учиш ли? Или може би... - млъкнах, когато усетих, че пак ще започна с въпросите и просто я погледнах, очаквайки отговор.
- Всъщност аз уча в колежа - тъкмо бе отворила уста, а аз я прекъснах.
Не беше редно да я прекъсвам, но си бях такава. Не можех да променя характера си толкова, достатъчно бе, че можех всеки момент да стана груба и арогантна, и съркъщична определено.
Върнете се в началото Go down
Guest
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Гората    Пон Авг 22, 2011 11:16 am

- Уча последна година в гимназията и работя като моден дизайнер в една от модните къщи тук. В града де...

Казах аз като се опитах да задържа разговора по някакъв начин... Защото този път наистина се бях отплеснала доста в гората и трудно щях да намеря пътя за Розууд. И всъсщност имаше вид на приятен и забавен човек...

- Ами ти учиш, работиш или.....?

Попитах аз като й се усмихнах. Не съм ли мила?!
Върнете се в началото Go down
Guest
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Гората    Пон Авг 22, 2011 6:30 pm

- Всъщност и аз уча. Но в колежа. Спонсорират ме родителите на един приятел... които са ми всъщност настойници. - кимнах с глава и я погледнах.
- Знаеш ли, изглеждаш приятна личност. Аз принципно не казвам на хората, когато са ми приятни... защото повечето не са.
Засмях се на себе си. Определено не беше моментът да се превръщам в друг човек - а именно в неприятната Аз - защото тъкмо бях завързала контакт. А скоро можехме и приятелки да станем, предполагам с времето. Като за ново начало се справях доста добре със запознанствата. В един момент осъзнах, че отново се потънала в мисли и съм забравила за Емили.
Усмихнах й се широко и зачаках да каже нещо, защото аз се... ъм, изчерпах.
Върнете се в началото Go down
Guest
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Гората    Вто Авг 23, 2011 2:26 pm

Засмях се дружелюбно не бях по неща отитпа " Да и ти също" или "о, мерси и ти".Една усмивка можеше да каже много повече отколкото изтъркан дружелюбен лаф... Колкото наивно и беззащитно да звучи беше леко страх от тъмното. А в гората беше почнало да се стъмнява и почваха леко да ме побиват тръпки...

-Ъъъм...аконе съм те прекалено досадна, можели да остана с теб докато се заприбираш към Розлууд...няма да ти говоря ако неискаш...Просто моля те загубих се , в гората се стъмнява ,а и лекоо ме е страх от...

Казах аз и млъкнах мразех другите да знаят слабостите ми ... После се замислих колко нахална бях с последния си въпрос..."Хей, здрасти запознахме се преди пет минути, а сега можели да вървя след теб в гората"...Но все пак бях в безнадежден случай и това , че видях човешко добренастроено същество ме караше все пак да се успокоявам малко...
Върнете се в началото Go down
Guest
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Гората    Вто Авг 23, 2011 3:27 pm

- Аа, да, разбира се, че може. И няма нужда да мълчиш, нямам нищо против да разговарям с теб. - усмихнах се отново, когато усетих колко слънчева и дружелюбна изглеждах.
- И те е страх от.. - запитах я, но усетих нахалството си.
Засмях се - отново на себе си - и се загледах невиждащо напред. Чудех се кога ли щях да се прибера, но смятах, че може да не е скоро.
- Случайно да искаш да се поразходим и да се възползваме от първия бар, който видим по пътя? - повдигнах вежда и погледнах момичето. И то изглеждаше леко отнесено, но аз наруших спокойствието й. Каква изненада! Иронично, разбира се.
Върнете се в началото Go down
Guest
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Гората    Вто Авг 23, 2011 3:41 pm

- Oт тъмното.

Казах аз и погледнах засрамено надолу. Замислих се , че всъшност всеки има свойте страхове. Въпреки , че звучеше все едно съм на пет. После се засмях.

-О, нека само се измъкнем оттук...ще обиколим всииички барове...

Казах аз и наистина бях склонна на това само да се махнем оттук. Обичах гората , но през деня...През нощта ставах като наистина като на пет "от тъмното ще излязат зомбитата и ще изпият малкото останал ми мозък"
Върнете се в началото Go down
Guest
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Гората    Вто Авг 23, 2011 3:57 pm

Засмях се гръмко, когато изрече последното. Усетих погледа й върху мен и сведох глава.
- Спокойно, всички имат своите страхове. - казах и се усмихнах - Аз например...
Замислих се. Всъщност не знаех от какво се страхувам. Може би от паяци. Не, едва ли.
- От височини. - довърших, кимвайки с глава, колкото да мине номерът.
- Добре, значи тръгваме? - попитах, за да се уверя дали е съгласна. - Е, това няма значение. Стягай се, тръгваме.
Запътих се към изхода на гората, а тя беше крачка-две зад мен.

P.С. Пиши където искаш (:

Върнете се в началото Go down
Guest
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Гората    Вто Авг 23, 2011 7:42 pm

С надеждата за нещо различно и разведряващо ,Емили се беше тръгнала с колата незнайно къде.По радиото беше почнала песента на Rihanna-Te amo ,а тя мразеше тази песен и протегна ръката си за да я смени когато изведнъж усети,че се блъсна в някаква кола.Ем остана на място без да може да помръдне и без да знае какво става.Тя отвори врата на колата си и слезе с надеждата човека ,на който беше блъснала колата да е добре.
-Извинявам се много,нали сте добре?!-затъхано и уплашено каза тя.
-Ще платя за щетите.-казвайки това тя се обърна и видя кой е човек от една страна се зарадва,но разбари се после се осъзна.Зарадва се,защото щеше да се запознае с красавец макар и при тези обстоятелства.
Върнете се в началото Go down
Guest
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Гората    Вто Авг 23, 2011 7:55 pm

След бала Фреди беше много ядосан. Някакво момиче, Ефи, знаеше толкова много за него. И той я познаваше от някъде...но не беше сигурен от къде. Тя му развика да се маха от там, защото той бил мъртъв. Е той точно от това имаше нужда - да се махне от там. Нямаше никакво желание да стои в претъпканата зала и да наблюдава пияните деца. Излезна още преди да обявят кралят и кралицата. И не му пукаше за това.
Качи се в старата си кола и тръгна към къщата си. Точно когато минаваше покрай колата едно момиче се блъсна в неговата кола. Не беше нищо сериозно.
Слезе от колата за да види какво се беше случило. Щетите бяха малко.
- Извинявам се много,нали сте добре?!- задъхано каза тя. Ще платя за щетите.
- Няма проблем. - каза Фреди, като леко се усмихна. Не е нищо сериозно. - продължи да говори и се приближи до момичето.
- Аз съм Фреди. Приятно ми е да се запознаем. - засмя се и погледна към колите след това към момичето.
Върнете се в началото Go down
Guest
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Гората    Вто Авг 23, 2011 7:59 pm

Изглеждаше всичко беше добре и тя се успокой.
-Здравей и на мен също аз съм Емили.Жалко ,че се запознахме по такъв начин,но се случват и такива неща.-леко се усмихна и погледна към него.
Тя не беше забелязала,че са спрели точно пред гората,но това нямаше и голямо значение.Ем видя пейка и тръгна към нея за да си отпочине ,не че беше правила кой знае какво,но все пак да може да се възползва от това да се поопознаят.
-Какво те води теб на сам?
Върнете се в началото Go down
Guest
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Гората    Вто Авг 23, 2011 8:16 pm

Момичето също се представи. Казваше се Емили. Фреди тихо повтори името й за да успее да го запомни. Не го биваше много в помненето на имена. Тя беше тръгнала към една пейка, която се намираше близо до тях. До сега Фреди не я беше забелязвал, а минаваше от там всеки ден.
Днес деня беше хубав. А мястото наистина беше приятно. Оставаше му само да забрави за случилото се на този проклет бал. Оуу...мразеше думата 'забрава'. Караше го да се чувства...гадно. А защо му трябваше да ходи въобще. Той не си падаше по тези събирания.
Настани се до момичето.
- Аз се прибирах към вкъщи. Ами ти?
Върнете се в началото Go down
Guest
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Гората    Вто Авг 23, 2011 8:46 pm

Тя се чувстваше изморено и напрегнато и точно в този момент наистина й трябваше да общува с някой и се радваше,че това е момче,защото освен със Спенсър и Хана и понякога Ария тя с други момичета не можеше да понася и да говори с тях като хората.Но разбира се щом ставаше дума за момчета и то при това хубави тя беше вашия човек.Обичаше да флиртува и да се зарибява,но честно казано май вече почваше да й писва.Тя усещаше тази липсва,която нито секс нито алкохол може да заместят.Ем се опитваше на няколко пъти да създаде сериозна връзка,но разбира се нищо не ставаше -момчета иска просто секс от нея.Така,че тя сега искаше да кара леко,а и не знаеше какво иска момче.Те едва бяха се запознали,а в главата й толкова много мисли навлизаха.
-Просто карам..няма причина.-усмихна се тя,а той седна до нея.
Върнете се в началото Go down
Aria Montgomery.
Admin
Admin
avatar

Мнения : 259
Join date : 09.08.2011
Име: : Ариа Монтгомъри
Години: : 17
Семейство: : Ally - доведена сестра
БФФ: : Elliеnor Grace Pearce ♥️, Hanna Marin, Alison DiLaurentis
Гадже: : Are you kidding me? xD

ПисанеЗаглавие: Re: Гората    Нед Сеп 04, 2011 8:47 am

Очертаваше се един наистина скучен ден за Елизабет. Беше станала хипер рано за човек, който предната нощ се наливаше с компанията си с литри алкохол, под звуците на кънтящата в ушите им музика. И все пак стана от леглото, взе си душ, преоблече се и излезе навън с колата си запътена на някъде.
Мина през дома на Хана, но там беше по - пусто и от новоотворен клуб през сутринта (някъде около 10;30). Али също не си беше вкъщи и за това Еф реши да се поотдалечи малко от града вместо да 9се опитва напразно да намери някой "жив" познат.
Спря колата си буквално по средата на шосето без да и' пука от нищо и влезе в гората. И какво търсеше там, като единственото нещо, което имаше бяха дървета, дървета и още дървета!? Но пък мястото малко или много я успокояваше.
Ефи се натъкна на една беседка и влезе, настанявайки се на една от пейките и вадейки картонената кутия с цигари, като запали една от тях и издиша дима, гледайки втренчено в него.

_________________

Through my rise and fall you've been my only friend.
You told me that they can understand the girl I am.
So why are we here talking to each other again?



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Guest
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Гората    Нед Сеп 04, 2011 8:58 am

Отметнах косата си назад. Това ми беше навик.
Всъщност аз си бях пристрастена към косата си,
но не го показвах... Погледнах към Кинг, а след това
към каишката му. И без това щях да си умра от скука
у нас. Преоблякох се с един дънкови панталонки и един
розов потник. Взех черната каишка и я сложих на кученцето.
Кинг изджавка, а аз само се усмихнах. Нищо друго не казах.
Понякога просто ми изглежда... тъпо да говориш с бебета или
животни. Само мое мнение....

Лутах се из паркове и какво ли не, но накрая ми хрумна, че може
да отида в гората. Беше много голяма и красива, колкото и да не
исках да призная, че нещо е красиво... Кинг подуши нещо и тръгна
след следите. Явно имаше някой тук. На беседката... странно. От доста
време там е нямало хора, или просто аз не съм идвала от толкова време.
Видях фигура в далечината... Опитах се да я разпозная, но май не се
сещах кой е. Нормално. Тази година имаше много новаци... Като се замисля,
трябва да се запозная с тях.
-Здрасти. -Поздравих момичето. В едната си ръка държеше цигара... Само това
видях.
Върнете се в началото Go down
Aria Montgomery.
Admin
Admin
avatar

Мнения : 259
Join date : 09.08.2011
Име: : Ариа Монтгомъри
Години: : 17
Семейство: : Ally - доведена сестра
БФФ: : Elliеnor Grace Pearce ♥️, Hanna Marin, Alison DiLaurentis
Гадже: : Are you kidding me? xD

ПисанеЗаглавие: Re: Гората    Нед Сеп 04, 2011 9:20 am

Някой поздрави Еф и тя повдигна вежда. Не смяташе, че някой нормален човек би се разхождал в гората, където идваха само заради някой скучен излет организиран от училище, а то почваше чак след седмица и половина. Ефи се обърна към източникът на шума дръзнал да я поздрави и установе, че всъщност е някакво момиче - блондинка разхождаща кучето си.
- Ъъъ здравей! - поздрави я тя като отново повдигна вежда. Беше голяма грешка момичето да заговаря Ефи, защото напоследък въобще не беше в настроение и нищо чудно да си го изкара на новопристигналата.
Отново се обърна с гръб към момичето и си дръпна от цигарата, издишвайки дима.
- Е ? Коя си ти? - попита я с огромна доза безразличие, по - скоро колкото да се намира на разговор, а пък и не беше виждала момичето в града, което беше странно, тъй като Ефи познаваше почти всички. Може би 99% от жителите на малкия Роузууд.

_________________

Through my rise and fall you've been my only friend.
You told me that they can understand the girl I am.
So why are we here talking to each other again?



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Guest
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Гората    Нед Сеп 04, 2011 6:54 pm

Тя дръпна веднъж от цигарата и ме попита
коя съм... Коя съм аз? Тя не знае? Беше
ми някак... неочаквано. Повечето от хората
тук ме познават.
-Аз съм Алисън ДиЛорентис. -Обявих и погледнах
към Кинг, който душеше. Дръпнах леко каишката.
-А ти коя си? -Изглеждаше ми странна и леко ядосана...
Върнете се в началото Go down
Aria Montgomery.
Admin
Admin
avatar

Мнения : 259
Join date : 09.08.2011
Име: : Ариа Монтгомъри
Години: : 17
Семейство: : Ally - доведена сестра
БФФ: : Elliеnor Grace Pearce ♥️, Hanna Marin, Alison DiLaurentis
Гадже: : Are you kidding me? xD

ПисанеЗаглавие: Re: Гората    Нед Сеп 04, 2011 7:03 pm

- Алисън ДиЛорентис значи!? - казах леко замислено, след което поклатих главата си леко. - Мнем не ми говори абсолютно нищо, би трябвало да си нова нали!? - повдигнах леко вежда, а тонът ми бе леко заядлив.
- А ти коя си? - попита ме Алисън и аз се засмях иронично като се усещаше и леко подигравателна нотка, не защото не ме познаваше или нещо подобно, просто ми беше ... хм, смешна - елементарна...такива неща.
- Аз съм Елизабет, но ме наричай Ефи...или по - добре не ме наричай никак. Не се сприяделявам с новаци, преди да се докажат! - казах повдигайки рамене.

_________________

Through my rise and fall you've been my only friend.
You told me that they can understand the girl I am.
So why are we here talking to each other again?



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Guest
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Гората    Нед Сеп 04, 2011 7:16 pm

-Добре... -Усмихнах се. И аз нямах намерение
да се сприятелявам с нея. Пфу! За какво са
ми приятели. А и не е нужно да се доказваш,
за да те приеме някой като... приятел.
-Както кажеш... Ще ти казвам никак.-Изобщо не
ми се занимаваше в момента с лигли като нея.
Върнете се в началото Go down
Guest
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Гората    Сря Сеп 07, 2011 12:31 pm

Пътя ни мина в мълчание. Явно Бастиян очакваше аз да избера къде да отидем, а това за мен не беше проблем. Скоро се озовахме на единственото и неповторимо място, където се чувствах добре. Огледах гората - мистериозна, хладна, свежа... винаги си беше такава.
- Идвал ли си тук и преди? - попитах, обръщайки се с лице към Бастиян.
Вече не таях толкова гняв към щастливите хора, защото в момента бях една от тях. Вече се връщаше милата и безпогрешна Алекто - въпреки че злата ми част я мразеше, нямаше нищо против тя да излезе наяве точно днес.
Усмихнах се на Бастиян и бях сигурна на сто, че съм му адски странна. Все пак ако не се сдържах толкова, досега на съм откъснала главите на стотина човека, лепнали усмивките по лицата си, а сега аз самата бях една от тях. Но това нямаше значение. Защото най-после бях щастлива.
- Не е ли приятно... - казах с някакъв нежен и мил гласец.
Седяхме на едно място, а аз накрая седнах на земята и се облегнах на едно дърво. Загледах се в Бастиян, усмихвайки се. Никога не бях ставала толкова странна. Но на кого му пукаше? Нали най-после бях щастлива.
Бях впила поглед в него, продължавайки с тази усмивка. Дори не знаех защо го гледах, беше ми интересен. За миг отместих поглед от Бастиян, като огледах земята, на която бях седнала, а после отново започнах да го зяпам. Може би вече ме мислеше за луда. Но какво от това, нали бях щастлива...
Върнете се в началото Go down
Guest
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Гората    Чет Сеп 08, 2011 5:05 pm

Бастиян беше напълно млъкнал, но не мислеше както обикновено. Обикновено той беше потънал някъде надълбоко във водата на морето, изпълнен с мисли, които попирнцип не го касаеха много.Той просто се беше замислил за тези недостъпни за него, дори крайно досадни думи.
Ала сега думите не се въртяха из главата му, тя започваше да го поболява леко, но това се лсучваше често. Веднъж тази болка го бе докарала до мисълта, че беше за елкар, но той почти никога не беше боледувал и не харесваше мдокторите, които не, че щяха да му забиват инжекции, той нямаше против, ала не беше свикнал с всичките тези хапчета, които искаха да му ги набутат в устата. Колко противно от страна на медицината.
Те дойдоха в гората. Себастиян почувства мириса на зелено, колко прохладно беше и колко свежо. Всичко това сякаш прочисти натежалата му глава и мислите му, които също се спотайваха и правиха болката ужасна.Малко непоносима...
Почивств как въздуха разхлажда кожата му и прониква отвъд нея, навлизайки навътре и усещаше вече тялото си леко.
Алекто седна и се загледа в Себастиян , който все още се радваше на тази лека хладина, която толкова искаше през последните няколко дни. Той го намираше за необичайно идването в гората, особено с дънки и не за туризъм, но всъщност сега харесваше това място.
Той отиде до нея, но вместо да се облегне не някое дърво , той направо легна, като усети сухите съчки под гърба си, усещаше ги толкова ясно, сякаш въобще не беше облякал блузата си, която така или иначе си беше много тънка.
-Тук ли идваш? - попита той и сега отвърна, с леко извиване на устните си, на нейната усмивка. - Повечето момичета ходят по главната улица, пълно с магизини и гледат да са сред хора, за да ги забележат. А може да съм сбъркал? - отбеляза той и прикова погледа си към нея.
Върнете се в началото Go down
Guest
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Гората    Чет Сеп 08, 2011 5:33 pm

Очевидно въобще не ме смяташе за странна след внезапната промяна в поведението ми. Той направо легна близо до мен. Проследявах всяко негово движение с поглед, сякаш нямах какво друго да гледам. Дори следях как устните му мърдат.
- Аз не съм другите момичета. - казах просто, като просто не свалях усмивката от лицето си.
Очевидно беше, че не е идвал тук преди. Или се е случило преди много време, а може би не бях права. Очите ми бяха приковани в него, но така и не го виждах вече. Мислех си за цялата обстановка. Беше толкова красиво. Досега не бях водила никого тук - или идвах съвсем сама, или срещах някого. Бастиян наистина беше приятна компания, но какво толкова специално намирах, за да го доведа на единственото място, което обичам и се крия от света? Времето щеше да покаже на какво се дължи всичко това.
Отърсих глава от мислите си. Отклоних очи от него - най-после, - и се захванах да оглеждам един храст точно пред погледа ми. Не знаех какво интересно намирах в храсталака, но нали беше неловко да зяпам Бастиян.. Глупави мисли.
- Не си ми казал нищо за себе си... - изчуруликах изведнъж, но този път не го погледнах, защото ставах досадна - Приятели? Съквартиранти? Работа? Учение? Гаджета?
Замълчах. Не знаех нищо за него, но си бях нахална по природа, така че скоро щях да знам поне основното. Усмивката ми беше изчезнала, но когато усетих липсата й, веднага отново я лепнах. Беше ми неприятно да не се усмихвам, колкото и странно да беше. В момента бях щастлива, по-щастлива от всякога, затова усмивката беше жизненоважна.
Върнете се в началото Go down
Guest
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Гората    Чет Сеп 08, 2011 7:31 pm

Слънцето тъкмо изгряваше и леко докосваше с лъчите си навсякъде.Беше ранно сутринта и бях излязъл да потичам в гората.Бях със слушалки ,когато пред до едно дърво беше застанало едно момиче плачейки.Явно беше ранена,защото беше цялата в кръв.Първоначално се стреснах,защото не знаех какво трябваше или какво се искаше от мен да направя.Разбира се не бих я оставил на произвола на съдбата и за това клекнах до нея.
-Добре ли се госпожите.Какво ви се е случило?-попитах аз.
Тя се уплаши и леко се дръпна на страна от от мен.Аз леко я погалих по косата.
-Спокойно аз няма да те нараня.-отвърнах аз.
Тя плачеше и едва можеше да говори разбрах само,че се казва Стейси.Седнах до нея и седях така 1 час без да си говорим докато се успокой.Установих,че това не е нейната кръв и отново попитах:
-Какво е станало?Можеш да ми имаш доверие!
Върнете се в началото Go down
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Гората    

Върнете се в началото Go down
 
Гората
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 2Иди на страница : 1, 2  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Pretty Little Liars ::  Archive :: Архива :: РП архив-
Идете на: