Германия 2010

Гост

Лятото беше горещо и приказно много спомени щяха да останат в главата й ,защото това лято щеше да остане запомнено не само от нея,но й от още един човек ,защото той беляза живота й завинагиш
С родителите й бяха решили да отидат на почивка в Германия от една страна тя искаше да отиде,защото това беше мечтата й,но тя не искаше да дойде с родителите й ,но се налагаше.
Докато седеше сама в ресторана едни млад,красив мъж седна при нея с извинението,че нямало свободни места.Тя се учиди и седеше и го гледаше странно с усмивка на лице,защото й харесваше.Не си казаха нищо.Това беше в продължание на няколко дни,но накрая Ем рискува и продума.
-Интересно ми е ,защо всеки път сядате при мен?-промълви тихо тя.

Гост

Издаването на книгата "Пъзелът на Дакота" бе може би извинението на майка ми, за да обиколи цели четири държави, тези от които са героите й. Джаклин-Франция, Олга-Русия, Филип-Полша и Анна-Германия. Премиерата в Берлин се проточи повече от колкото очаквахме. Датите се смениха над пет пъти. Първо, защото залата бе твърде малка, след това защото не били доставени достатъчно бройки, третата, защото еди-си-коя-си важна клечка не можела да дойде. И така бях заточен в Германия за доста дълго време. С майка ми и баща ми се виждахме само вечерно време когато ме проверяваха дали съм се върнал в хотела. Иначе имах на разположение целият ден да се скитам където и да си поискам. Та тази свобода я нямах и в Америка!
Но нещото, което най-много ми хареса в цяла Германия, е може да не повярвате, че го казвам, аз, Антъни-сингъла, но това бе едно момиче от хотела. Беше американка, но въпреки това не си продумахме и думичка през всичките пъти когато се престорих, че няма свободни места в ресторанта, за да се настаня при нея. Просто стоях, без да мога да избеля и "гък"
-Интересно ми е, защо всеки път сядате при мен?-попита тя най-накрая
Въздъхнах съвсем тихо, сдържайки усмивката си.
-Няма свободни места...-поясних
Момичето вдигна вежда.
-Не, не вярвате ли?-поклатих глава-Просто предпочитам да споделя обяда си с една прекрасна млада дама от колкото сам-самичък.
Но дори и да не бях пак щях да ви се натреса, госпожице! Направо съм обсебен!

Гост

Беше очарована от начина по който говореше той и как се държеше.Тя не спираше да го гледа всеки път ,когато той седнеше при нея.Всеки път искаше да каже нещо,но всеки път я хаващаше страх.С продължение на няколко дни репетираше какво да каже й как да се държи.Седеше пред огледалото й правеше гримаси,за които някой ако беше я видял щеше да си помисли ,че е луда,променяше гласа си.Избираше таолета си няколко часа,но това никога не е имало значение,просто искаше да направи добро впечатление.
-Не,радвам се,че го направихте.-усмихна му се.
-А ти какво правиш тук,забелязах ,че не си от Германия?Нали може да ти говоря на ТИ?-попита тя.

Гост

-О, да, разбира се...-усмихнах се
Добре, че не бях от хората, които се изчервяват...О, боже, Антъни, не мога да те позная. До преди седмица спеше по мръсните пейки в градинките, побутван от още двама-трима пияници, а днес, само тази сутрин, се бе изкъпал цели четири пъти, среса се, което е направо похвално и носиш костюм. Направо съм се превърнал в друг човек.
-Майка ми...-замислих се дали разговора нямаше да премине към "оо, моля те кажи ми какво ще стане в книгата"-На почивка съм със семейството си.
Да, така ще е по-добре. По необяснима причина всички тийнейджърки са луднали по поредицата "Калипско" и "Розата на смъртта", имайки предвид, че това са си книги за вързастни. И по принцип се бях научил да отбягнам темата за Джорджина Сникет, чиито книги са най-дълго задържалите се в класацията на Пъблишъс Уикли.
Преглътнах тежко, винаги ми присядаше когато се замислех твърде дълго за майка ми и баща ми освен ако не планирах да бягам от тях.
-Аз съм Антъни...-представих се все още със спазъм в гърдите

Гост

Емили беше изяла своята пържола и видя,че Антъни.Стана и прошепна в ухото му "Хайде".Тя го хвана за ръка и го тръпна,а той седеше й я гледаше много странно.Спря едно такси и двамата се качиха в него.
-Към Бранденбургската врата.-каза и таксито потегли.
Винаги беше искала да отиде там ,но не сама.
Когато пристигнаха тя седна и гледаше с голям интерес,но не гледаше врата ,а човека до себе си.
-Какво ще кажеш ,красота нали?

Гост

Почувствах се леко странно когато момичето прошепна в ухото ми "хайде". Добре де, с моето минало на плейбой и пълен женкар какво можех да си помисля? Не ме винете, просто...по принцип това значеше "хайде" в моя речник. Поправка, бивш речник. Та, бях доста разтроен когато се оказва, че това е покана да отидем някъде из града. Качих се в таксито съвсем послушно и то ни отведе при Бранденбургската врата. Вече седмица не бях излизал на повече от три километра от хотела, тоест не бях видял дори и една трета от града.
Вече се бе стъмнило, тоест изглеждаше още по-прекрасно със всички включени светлини.
-Какво ще кажеш... -усмихна се дамата-красота нали?
Изкашлях се съвсем тихичко, все още не бях свикнал да говоря мило или още повече да правя комплименти и не бях напълно сигурен дали не говоря пълни глупости.
-Но не колкото теб.-усмихнах се
Помолих се ръката ми да не потрепери докато посягам да докосна кичур от шоколадовата й коса. Дано не ме убие, дано не ме убие.

Гост

Ем го харесваше ,определено го харесваше,но ако знаеше какво я чака след 2 години щеше да живее за мига и удоволствие.Той имаше тази хипнотизираща усмивка,която е разбивала стотици женски сърца,но искаше да му се нарадва колкото се може повече.Нещо като шоколад още не беше го опитала,но знаеше ,че ще й хареса.Тя лесно се влюбваше,което беше един от основните й проблеми.Седнаха на стъпалата .
-Ти нямаш ли си приятелка?-промълви тя.

Гост

А да, любимият ми въпрос. По принцип въпросът зависеше от това кой го пита, въпреки, че съм имал гаджета до 9 клас. От там нататък си бях лепнал етикета "По-добре да умра от колкото да се обвържа".
И честно казано, беше си хубаво. Няма какви рожденни дни да помниш, може да излизаш когато искаш и с когото искаш. Родителите ми се дразнеха от този факт, но нямаше значение стига на мен да ми е добре...Един вид това ми се бе превърнало в мото.
-Не, нямам си...-отговорих уж тъжно-Защо? Да не бида грамадното ти гадже да се появи след малко и да ме напердаши, а сега се пробваш да ме разкараш по живо и здраво?-изхилих се
Нямаше си гадже, това си личеше. Защо иначе щеше да е сама всеки обяд и щеше да кани непознати на разходка?

Гост

Караше я да се смее и това й харесваше.
-При мен нещата са доста сложни.Нямала съм никога сериозна връзка,защото мъжете...добре не всички повечето гледат само секса.Пробвах на няколко пъти и не стана.Не зная аз ли съм проблема или те.-промълви тя гледайки как хората минават покрай тях .
-Хубаво е да си сам да ти кажа,но понякога се нуждаеш и от някой.-продължи тя.
Отсреща имаше едно кафене и тя предложи да идат да си вземат нещо.Все пак бяха в Германия и от седмица седеше само в хотела.
-Знаеш ли ,радвам се,че се срещнахме.

Гост

Само заради секса? Това момиче лични напатки ли му отправяше? Е, да, такъв беше, но смяташе да се промени ако е нужно...и му се отвори парашута.
За пръв път се чувстваше сякаш готов да се пречисти и да се държи като млад възпитан мъж, какъвто майка му Джорджи винаги го е учила. Всъщност може би такъв е бил винаги, но позицията на разлигавеното бунтарче му е донасяла повече внимание от страна на дамите, нещо на което много държеше.
-И аз също...-усмихна се той леко плахо (вече започваше да има чувството, че извънземните са го отвлякли докато спи и са му сменили мозъка с този на изискан мрадеж)-Това е съдба, появрвай ми...

/сменям времето xD трудничко ми е от името на Антъни/

» Rosewood {2010}
» Paris, France - 2010