Себастиян Греймарк

Jackson Rathbone

Име:
Себастиян Греймарк

Години:
23

Работа :
археолог

Външен вид :
Аз съм от онези типове, които малко от малко се грижат за това как изглеждат. Не бих изглеждал идиотски никога. Относно външния ми вид - имам средно дълга кестенява чуплива коса, която не рядко хващам на малка опашка или прикривам с шапка.Кожата ми е доста светла и заради нея често бях получавал прякора,, вампира". Не за нещо друго, само за кожата. Очите ми не са червени , за да си подхождат на прякора. Те са сини, понякога, ако светлината е под специфичен ъгъл, повечето си мислят, че очите ми са или зелени или тъмни, към кафявото.
Имам стегнато тяло, което с удоволствие поддържам. Мразя да тичам и това не е моята стратегия .Ям здравословно, катo малцина хора. Не спортувам много, но ако имам настроение се мяркам в фитнеса, който попринцип винаги се намира близо до мястото където живея.Характер /мин.4 реда/:

История /мин.6 реда/:
Роден съм през март в Сидни , Австралия.Живях три години в Австралия, но след това с родителите си заминахме за голямата Америка.Там ми се струваше всичко различно, макар да говорех техния език. Хората бяха съвсем други, макар да бях все още на 3 години. След десет години, аз станах типичен американец, на всичкото отгоре и тийнейджър. На 13 в училище беше ужасно скучно, не бях много добър ученик. Влечеше ме само фотографията и журналистиката.
Когато станах на 16 години избягах от родителите си. Последните 4 години бяха в бягство от град на град, в желание да не ме открие никой. не исках стария си живот, макар той да ми предлагаше много, като се има впредвид, че родителите ми можеха да си позволят да ме изпратят да уча в добър университет, по съответната, желана от мен, специалност.
Имах работа, даже по едно време бях започнал да ходя на училище , където учудващо бях много добър.
След две години отново се преместих в друг град, вече пълнолетен по европейския стандарт, но това не ми предлагаше нищо. Завърших 12 клас, учуден от високите си резултати и кандидатствах в няколко университета за журналистика и специалност фотография. Приет, учих две години до 20тата си годишнина.
Тогава отново заминах в някой нов град.
Градът ми се стори доста спокоен въпреки територията си. Не беше спокоен - обраха ме същата вечер , в което се нанесох в квартирата си. Бяха двама и аз предих единия, който остана да лежи в коридора пред вратата ми , проснат без сили и май заспал. Изчезна безследно след минути и аз напуснах квартирата. По-късно бях научил, че обираха тази част от града. Нямах късмет,.
Отново нанякъде.
Познавах градовете много добре, впредвид факта, че три години обикалях безцелно, местейки се от един ууниверситет в друг. И накрая все пак взех някаква диплома, който ме устройваше, понеже с моята профеция почти никой не се захващаше. Трудно си намерих работа, но ме изпратиха за няколко месеца на някакви разкопки. Открих една златна лъжица, с която спечелих малко. И лъжицата си беше труд.
Още няколко месеца, на други разкопки, където бяха казали, че са намерили остнки от древния Рим. Любима история.Намерих много тежки и големи съдове и още някакви оръжие, от които направо си забогатях. От което следваше, че отново щях да замина, някъде където парите ми щяха да се чувстват добре.

Характер:
Като всеки нормален човек имам и лоши и добри качества, като за жалост лошите според мен са повече. Може би 2/3 от качествата ми, или поне от откритите. Ще започна с добрите, за да смекча обстоятелствата.
Каквото и да казват за мен аз съм много романтичен. А и влюбчив. но после, ако някой ме зареже, лесно се оправям и забравям. Но забравянето на това важи само при късането на някоя дълга или ,по-често срещаната при мен, кратка връзка.Относно връзките мога много добре да глезя своите любими, но мога и да съм сериозен във всяко отношение.
Друго добро качество у мен е , че знам кога да спра и как да се контролирам. Това поне го мога и не искам да мисля какво би било , ако не притежавах самоконтрол.
Попринцип съм забавен характер и с мен човек винаги се забавлява. Поне през повечето време.
Много се смея и не знам това качество към кои се приспада - към лошите или към добрите. Аз мисля, че е от към добрите, защото е хубаво някой да се смее особено като леко затворен тип като мен.
А, започнах и лошите качества.
Не се сприателявам бързо и съм леко затворен като изцяло. Не говоря много, но имам ли настроение устата ми веднага се отваря и е трудно някой да я затвори.
Лесно се ядосвам, но само вътрешно, опитвайки се да загърбя гнева.
Между лошите качества се вмъква едно. Винаги съм точен, обичам да съм точен. Ако става върос за час, дата или нещо от този тип, те са ми първи приятели, така да се каже.
Обичам да снимам и имам доста набито око. Виждам повечето неща, дори и без фотоапарата.
Нещото, което най-много обичам от себе си, че аз знам какво искам. Имам ли идея, аз я върша. Ако пожелая, аз мога. Е, това че съм инат е съвсем отделен въпрос, който няма да коментирам кой-знае колко. Само ще кажа, че да си инат не е толкова лошо колкото другите си мислят. Това значи, че ти имаш свое мнение и го устояваш независимо от нищо и никой.

Допълнително:

Първоначално фамилията ми е била Верлак, но баща ми я е сменил на Греймарк.
Владея френски и немски език.Обичам вкусът на мента и на лимон. Не обичам грейпфут, но понякога се връзва добре с алкохола. Ям единствено черен, натурален, шоколад, по който, честно казано, съм луд.Вегитарианец съм.

Одобрен си. Добре дошъл.