Pretty Little Liars RPG
 
ИндексИндекс  PortalPortal  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
Top posters
Hanna.
 
Aria Montgomery.
 
Elliеnor Grace Pearce ♥
 
Piper McLean.
 
Tracy O'Conner.
 
Alison DiLaurentis
 
Daniel.
 
Blair Waldorf
 
Ally.
 
Луис Б.
 
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 14, на Съб Сеп 03, 2011 4:47 pm
Посетители

Share | 
 

 Starbucks Coffee

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Hanna.
Admin
Admin
avatar

Мнения : 276
Join date : 05.08.2011
Име: : Хана Марин
Години: : 17
Семейство: : Tracy O'Conner. - сестра
БФФ: : Aria Montgomery.


ПисанеЗаглавие: Starbucks Coffee   Нед Авг 07, 2011 10:42 pm

Spoiler:
 

_________________



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://littleliars-rpg.bulgarianforum.net
Hanna.
Admin
Admin
avatar

Мнения : 276
Join date : 05.08.2011
Име: : Хана Марин
Години: : 17
Семейство: : Tracy O'Conner. - сестра
БФФ: : Aria Montgomery.


ПисанеЗаглавие: Re: Starbucks Coffee   Нед Авг 07, 2011 10:49 pm

Преди няколко дни с момичетата бяхме на едно парти. Не беше нищо особенно. Там се бях запознала с едно момче, което искаше отново да се видим. Аз естествено се съгласих. Затова днес реших да му се обадя и да се срещнем някъде. Избрах Starbucks Coffee, защото там правеха най-страхотното кафе.
Облякох се и излязох с колата си. След малко бях там. Слязох от колата и започнах да се оглеждам за Джъстин. Ето, че го видя. Той стоеше на една маса отвън. Тръгнах към него и чаровно се усмихнах.
- Здравей. - поздравих го и го прегърнах. Радвам се да се видим отново.

_________________



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://littleliars-rpg.bulgarianforum.net
Guest
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Starbucks Coffee   Нед Авг 07, 2011 10:59 pm

Преди известно време Джъстин разпускаше на един купон,когато се запозна с едно доста красиво,русо момиче.Тя седеше отстрани и държеше празна чаша с бира.Казваше се Хана ,в последствие се запознаха,когато той отиде до нея и разбра името и ,и какво прави сама.Разбраха се да се видят и размениха номерата си.Днес ,Хана се беше обадила с намеренията да излязат.Джъстин избра дрехите си внимателно,запали колата и отиде на оговореното място в оговореното време.Тя беше там в цялата си прелест.Косата и нежно падаше по раменете и тя сладко се усмихваше до като той затваряше колата си и гледаше право в него.
-Извинявай,Хана,че се забавих толкова.-седна до нея ,а преди това беше целунал челото и.
Върнете се в началото Go down
Hanna.
Admin
Admin
avatar

Мнения : 276
Join date : 05.08.2011
Име: : Хана Марин
Години: : 17
Семейство: : Tracy O'Conner. - сестра
БФФ: : Aria Montgomery.


ПисанеЗаглавие: Re: Starbucks Coffee   Нед Авг 07, 2011 11:17 pm

-Няма проблем. - отвърнах и му се усмихнах чаравно.
Някой ден ще ми се реваншираш. - побързах да се пошегувам и тогава една мила сетвитьорка, облечена в униформа, дойде до нас и ни попита какво ще поръчаме.
- Аз искам едно фрапучино с шоколад.
В повечето случай, когато идвах тук, си поръчвах фрапучино. Наистина беше една много вкусна ледена напитка с кафе.
Сервитьорката повтори казаното от мен и аз и кимнах потвърдително, след което тя се обърна към Джъстин и го попита какво ще желае той.

_________________



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://littleliars-rpg.bulgarianforum.net
Guest
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Starbucks Coffee   Нед Авг 07, 2011 11:23 pm

-И за мен същото ,моля!-той се обърна към нея и съвсем леко и се усмихна.-Е,какво става с теб,красавице?-погали я леко златистата коса.
След няма и 2 минути поръчката им беше изпълнена.Ветреца леко подухваше и разнасяше косата и навсякъде с,което идваше и приятен аромат на боровинки.
-Харесва ми уханието ти.-той тръпна стола си към нея и я подуши като някое куче.
Те бяха седнали отвън ,защото времето беше чудесно-слънцето печеше и имаше лек летен вятър.Те пиеха от кафетата си и обсъждаха животите си.
-Сега да минем на важния въпрос ,Хана..-промълви той и погледна към колата си.-Таа..как така красиво и умно момиче като теб все още е само?Това не е за вярване просто.
Джъстин харесваше присъствието и доста и нямаше намерения да си тръгва скоро,за това беше си изключил и телефона,за да не го притеснява никой.Обаче нещо го човъркаше от вътре и той погледна за секунди към телефона си имаше пропуснати 28 повиквания от някакви момичета,но той реши да ги игнорира,заради Хана,чакайки нейния отговор.
Върнете се в началото Go down
Hanna.
Admin
Admin
avatar

Мнения : 276
Join date : 05.08.2011
Име: : Хана Марин
Години: : 17
Семейство: : Tracy O'Conner. - сестра
БФФ: : Aria Montgomery.


ПисанеЗаглавие: Re: Starbucks Coffee   Нед Авг 07, 2011 11:38 pm

- Избрах този парфюм специално за срещата ни. - отвърнах след като той ме подуши като малко кученце.
След малко Джейсън заговори с леко сериозен тон. Веднага усетих на къде отиваха нещата и честно казано се радвах. А и той изглеждаше супер сладко, особено когато отново започна да говори.
Леко се надигнах от стола така, че да се приближа към него. Заговорих бавно и тихо:
- Явно това красиво и умно момиче чака някой специален човек.
След което му намигнах и отново се върнах на стола. Надявах се да не беше поредния глупак, който иска да излиза с мен, само защото бях красива и популярна в училище. И усещах, че този път щеше да е по-различно.
- Сега е твой ред да ми отговориш. Как така красиво и умно момче като теб все още е само? - Попитах го като се опитах да го цитирам и дяволитата усмивка се появи на лицето ми.

_________________



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://littleliars-rpg.bulgarianforum.net
Guest
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Starbucks Coffee   Нед Авг 07, 2011 11:44 pm

Той беше заслепен от нея и начина по който говореше и се държеше с него.Тя леко побутна косата си назад и се облегна на стола,когато му зададе същия въпрос.
-Искам да съм напълно честен с теб.-облиза устните си и започна да говори отново.
-Излизам с много момичета,но никоя от тях не е нещо особено нали разбираш?Само секс са с тях и просто няма я тази тръпка или как да го нарека тази искра ,която ми трябва на мен.-почна да се притеснява от нещата ,които говори и замлъкна.
Той я гледаше право в лицето,а тя стоеше точно като камък,когато изведнъж се усмихна и го хвана за ръка.


Последната промяна е направена от Джъстин Милър на Пон Авг 08, 2011 12:07 am; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Hanna.
Admin
Admin
avatar

Мнения : 276
Join date : 05.08.2011
Име: : Хана Марин
Години: : 17
Семейство: : Tracy O'Conner. - сестра
БФФ: : Aria Montgomery.


ПисанеЗаглавие: Re: Starbucks Coffee   Пон Авг 08, 2011 12:04 am

Бях като вцепенена след това, което каза. Или може би вътрешно съм го очаквала. Нямаше значение.
Вече си бях изградила мнение за него.
Изглежда той се притесняваше от думите си, затова реших да го успокоя. Хванах го за ръката и след това го погледнах право в очите. Погледите ни се срещнаха. За миг всичко наоколо беше без значение, сякаш бяхме само двамата. Усетих, че беше точният момент за целувката. Реших аз да го направя първа. Приближих се към него и бавно добрях устните си го неговите. Целувката беше кратка, но изпълнена със страст и в същото време нежност.

_________________



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://littleliars-rpg.bulgarianforum.net
Guest
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Starbucks Coffee   Пон Авг 08, 2011 12:07 am

Нежните устни на Хана бяха докоснали неговите и сякаш сладка отрова навлезе в организъма му.Те бяха толкова меки като коприна.Целувката траеше няколко секунди,но изглеждаше,че на двамата им се стори много повече.Когато целувката свърши те се спогледаха и засмяха едновременно,но Джъстин не почака още малко и отново допря устните си до нейните.Харесваше му просто вкусът му на прасковки.
-Ти ухаеш на различни плодове..мм-каза той и се облиза.
Върнете се в началото Go down
Hanna.
Admin
Admin
avatar

Мнения : 276
Join date : 05.08.2011
Име: : Хана Марин
Години: : 17
Семейство: : Tracy O'Conner. - сестра
БФФ: : Aria Montgomery.


ПисанеЗаглавие: Re: Starbucks Coffee   Пон Авг 08, 2011 6:38 pm

Телефона ми отново започна да звъни и прекъсна момента. До сега бях игнорирала доста обаждания. Направих същото и този път. Не му обърнах особено внимание.
Отпих от фрапучиното си и се усмихнах като го погледнах право в очите.
- Е.. какво ще кажеш да отидем някъде другаде?
Дори не дочаках отговора му, направо станах без дори да знам на къде отивам.
Оставих пари на масата и си взех чантата. Отидох до Джъстин и му казах:
- Идваш ли? Нали не искаш да ме оставиш сама в този хубав ден?

_________________



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://littleliars-rpg.bulgarianforum.net
Guest
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Starbucks Coffee   Пон Авг 08, 2011 7:22 pm

Тя беше оставила пари на масата,а той не позволи тя да плати сметката и преди това беше отишъл до вътре ,за да успее да я плати.
-Да искам да се махнем какво имаш на идея?-попита той и я държеше за ръка.Времето беше прекасно,слънцето грееше ,а вятъра беше вече спрял.Той отново засмука розовите и устни и не можеше да спре.До като тя седеше и го гледаше странно и се смееше леко и нежно.
Върнете се в началото Go down
Guest
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Starbucks Coffee   Сря Авг 10, 2011 5:13 pm

Като един новак в Розууд, Куук се бе заел с разглеждането на града. Няколко часовата разходка го бе изтощила...странно нали!? Той влезе в кафене старбъкс, поръчвайки си еспресо и седна на една маса, разглеждайки контактите в телефона си и обръщайки внимание на един определен, а именно "Hannah Marin". Момиче с което се бе запознал много отдавна и което бе харесал до известна степен. Нали си го знаете Куук!? Той не харесваше никой и това определено си беше учудващо.
Само след секунда той чу много познат глас и погледна към източника, виждайки красивото русокосо момиче, за което точно си мислеше. Една самодоволна усмивка зае място на лицето му и той се насочи към красавицата, забелязвайки че е в компанията на някакъв тип.
- Здравей красавице! Как я караш? - намигна и' той, като нахално си намери място на масата, забелязвайки, че двамата се насочваха на някой.
- Ооо да не би да ви прекъсвам? Ставате ли? Толкова рано! Жалко...явно ще ви забавя, защото имам да ти кажа някои неща русокоске! - отбеляза Джеймс като дяволитата му усмивка заигра на лицето му в знак, че е намислил нещо, което определено нямаше да се хареса на приятеля на Хана.
Върнете се в началото Go down
Hanna.
Admin
Admin
avatar

Мнения : 276
Join date : 05.08.2011
Име: : Хана Марин
Години: : 17
Семейство: : Tracy O'Conner. - сестра
БФФ: : Aria Montgomery.


ПисанеЗаглавие: Re: Starbucks Coffee   Чет Авг 11, 2011 11:15 am

Тъкмо щяхме да ставаме, когато се появи Куук. Умееше винаги да се появява от нищото.
- Здравей красавице! Как я караш? - каза той и най-нахално се настани на масата.
Бях изненадана от появата му, може би приятно изненадана..
- Куук какво искаш? - попитах го отчаяно, поглащайки глава.
Познавах го много добре и точно в този момент знаех, че няма да си тръгне без да си получи своето.
- Добре тогава.. - върнах се на стола си и оставих чантата си. Слушам ти.. Какво ще ми казваш? - какво ли си и мислех.. Идеално знаех какво иска той от мен.. винаги беше едно и също..Все пак реших да го изслушам.

_________________



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://littleliars-rpg.bulgarianforum.net
Guest
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Starbucks Coffee   Нед Авг 21, 2011 1:40 pm

Скитах се из улиците-както обикновено правех почти всеки ден.
Разглеждах магазините,харесах няколко блузки и си ги купих.Накрая седнах на любимото ми кафене - Старбъкс.
Тук правиха най-различни кафета.Можеше да си избереш каквото си искаш.
Седнах на една от масите и разлиствах менюто.Поръчах си едно кафе и след няколко минути ми го сервираха.
Заоглеждах хората в кафенето.Не срещнах познати лица.А и аз не познавам много хора тук.
Беше препълнено.Нямаше почти никакви места.
В следващия момент влезе някакво момиче.Само при мен беше свободно.Видях,че се е запътила към мен.
Когато ме доближи ме попита:
- Извинявай,свободно ли е?
- Да,разбира се. - усмихнах се.
Върнете се в началото Go down
Guest
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Starbucks Coffee   Нед Авг 21, 2011 2:17 pm

Адел отчаяно се нуждаеше от кафе и знаеше точно къде да го намери, но още с влизането се сблъска с поредния проблем за деня - нямаше абсолютно никакви празни маси. За нейно щастие едно момиче седеше съвсем само, така че поне успя да открие свободен стол. Разбира се, очакваше да се натъкне на още един проблем, защото не всеки имаше желание да дели своята маса с един непознат, но тя можеше да си отдъхне, когато получи разрешение да подели масата с непознатата. Дори една благодарствена усмивка се появи на лицето й, а и цялото й излъчване бе изпълнено с благодарност към нея, защото в момента я приемаше като своя спасителка.
- Едно капучино. - каза бързо още преди да я бяха попитали какво ще желае. Беше редовна клиентка на кафенетата, особено на Старбъкс, и винаги си поръчваше едно и също. Нима всеки път попадаше на нов член от персонала, защото редовно бяха готови да я попитат какво ще желае или просто не бяха способни да запомнят всекидневната й поръчка.
- Никога не съм виждала толкова народ по това време. - засмя се Ел, оглеждайки кафенето и спря погледа си върху момичето.
Върнете се в началото Go down
Guest
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Starbucks Coffee   Нед Авг 21, 2011 3:20 pm

Момичето седна и след миг дойде сервитьорката да й вземе поръчката.
Доколкото чух,си поръча капучино.
След това подхвърли нещо от сорта,че не била виждала толкова хора тук по това време.
- Да,и аз.Понеже съм редовна клиентка. - усмихнах се.
Отпих голяма глътка от кафето си.И се загледах в момичето.
Чудих се,дали е от тези,които се сприятеляват лесно или не.Все пак аз нямах много приятели,щеше да е добре да се запознаем,но ще изчакам още малко.
В чашата ми вече беше останало почти на дъното.Врътнах чашката и я изпих на екс.
Беше доста тихо на нашата маса,за това реших да се представя вече.
- Аз съм Изабел,приятно ми е. - подадох ръката си и се усмихнах широко.
Върнете се в началото Go down
Guest
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Starbucks Coffee   Нед Авг 21, 2011 5:08 pm

Аделфия се учуди от внезапното представяне на момичето, но все пак очакваше някога да достигнат до това. Поне имаха едно общо занимание - и двете бяха редовни клиентки. Сега когато бе неин ред да се представи, Адел замълча за миг. Беше общителна, въпреки лошия си характер, но винаги беше мразила запознанствата, защото само й напомняха името, което не харесваше толкова много.
- Аз съм Адел. Може да ми викаш и Ел. - каза с усмивка Джоана, след като тръсна глава, за да се отърси от мислите си. Тя никога не подаваше ръка при едно запознанство. Всички го правеха, но не и тя, което винаги я различаваше. Естествено Ел харесваше тази разлика, защото така се отличаваше сред тълпата от хора, които следваха това правило от правилника за морал и етика.
- Аз също съм редовна клиентка. Странно как не съм те виждала преди... Може би просто не сме се засичали по едно и също време. - продължи тъмнокоската, напътствайки разговора в нова посока, избягвайки интересни въпроси за името си или за някое далечно минало. Вече толкова пъти бе говорила за това, че понякога й се искаше да поведе едно запознанство в напълно различна посока.
Върнете се в началото Go down
Guest
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Starbucks Coffee   Пон Авг 22, 2011 8:37 pm

- Ел. - усмихнах се.
- Мен ме наричай Изи или Из.Както искаш. - измърморих.
Момичето имаше хубаво име.Жалко,че не можех да кажа същото за моето.Не си харесвам името и едва ли някога ще го харесвам.
Чаках известно време да ми стисне ръката,но най-накрая се отказах и я прибрах.По-скоро сложих на масата.
- Сигурно. - усмивката не слизаше от лицето ми,но най-накрая ми писна да се усмихвам и спрях.Никога не съм се усмихвала дълго и винаги е било пресилено.
Само и единствено не ми се искаше да ме пита за миналото,и така нататък.
- Ти сега работиш ли нещо? - опитвах се да завържа някакъв разговор и да сложа тема.


off:Извинявай,че толкова късно пиша.Имах малко проблеми...
Върнете се в началото Go down
Guest
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Starbucks Coffee   Вто Авг 23, 2011 6:02 am

Капучиното най-сетне бе сервирано пред Аделфия. Никога не й се бе случвало да чака толкова дълго, но явно с хората идваха и закъсняващите поръчки. Внезапно Адел забеляза, че обстановката ставаше все по-задуша и задимена. Това не бе съвсем според предпочитанията й, но Ел лесно се адаптираше.
- Не. В момента продължавам уча в колежа. - поклати глава момичето. Естествено това, че учеше не я спираше от правото да работи нещо. Можеше да работи дори за половин ден, но не го бе пожелала.
- Но се занимавам с танци... - продължи с внезапен ентусиазъм Джоана. Беше хубаво да знае, че там някъде имаше нещо, с което да се занимава. Дори не беше професионално. Беше просто хоби и начин да запълни свободното си време, щом усещаше тежкия товар на скуката.
- Ти работиш ли някъде? - попита на свой ред, поглеждайки съсредоточено към Изабел като за миг помисли, че май я бе виждала преди, но този факт не я учуди, защото градът не се славеше с особена големина, а и обща представа за населението можеше да се добие почти всеки ден.
Върнете се в началото Go down
Guest
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Starbucks Coffee   Вто Авг 23, 2011 12:01 pm

- И аз уча,но от време на време работя в някое кафене като сервитьорка.А в останалото време правя фотосесий като модел. - отговорих.
В кафенето се трупаха хора,вече нямаше място,но те идваха.Някои се отказваха като виждат претъпканото кафене и си тръгваха.Други пък не - сядаха при непознати хора,защото искаха да вкусят някое хубаво кафе.
- Значи танцуваш?И какъв стил? - заинтригувах се.
И аз обичах да танцувам,даже бих казала,че много ми се отдава.
Върнете се в началото Go down
Guest
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Starbucks Coffee   Сря Авг 24, 2011 5:46 am

- Нищо профисионално. Това е по-скоро хоби. Танцувам каквото ми хрумне... - отговори Аделфия, повдигайки леко рамене като този начин продаде лека небрежност на отговора си. Тя наистина не се замисляше за стила, понякога просто започваше да танцува без да следва дадени правила за определен вид танц.
- Работата на моделите винаги ми е изглеждала толкова интересна. Обличаш толкова различни дрехи, представяйки си, че са твои, но не е ли е и изпълнена със стрес? - попита с интерес Адел. Една от малкото мании в живота й бе модата. Не беше чак толкова вманиачена, за да следва всяка нова колекция и да си купува поне една дреха от всяка, но се увличаше. Обичаше да следи кои цветове са актуални, да разглежда различни списания и все неща, които бяха свързани не толкова пряко с мода.
Върнете се в началото Go down
Guest
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Starbucks Coffee   Пон Сеп 05, 2011 6:30 pm

Красота отвсякъде. Брат ми и сестра ми ги нямаше. Заминаха за Франция и да се надяваме да останат възможно най - дълго там. Така щях да имам повече време за мен и нямаше да има кой да ме дразни, закача, нервира и какво ли още не. Щях да съм сама в апартамента на леля ми, който вече щеше да е мой. Леля щеше да си остане във Франция заедно с Хейли и Мейсън най - вероятно чак да Колета. Щяха да си дойдат, да празнуваме празниците и след седмижа или две пак щяха да си отидат във Франция. Леля накара Хейли да се запише там да учи и все и малкия Мейсън с нея, защото не искаше да ме товари с него. Щяла сама да се справи с тях. А аз 'и пожелавам възможно най - много късмет, защото едва ли щеше да се справи с двамата на едно място. Но да се надяваме, че щеше да се справи. А аз щях да съм си тук, да уча в колежа и щеше да ви е просто страхотно. Гледката от апартамента ми беше страхотна и вече се бях нанесла. Сега светът беше мой, така да се каже. По - скоро вече бях свободна.
Излязох от сградата и се запътих към центъра на града. Малка разходка до старсбъркс и после да се насладя на вкусното кафе. Докато минавах по улицата се наслаждавах на хубавото слънце, което грееше. След няколко дъждовни и студени дни отново беше топло. Поне по - топло от преди.
Стигнах най - накрая до кафенето и влязох вътре. Огледах се наоколо и съзрях свободна маса до прозорците. Запътих се натам и се настаних удобно.
Върнете се в началото Go down
Guest
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Starbucks Coffee   Нед Ное 13, 2011 12:05 pm

- Двойно безкофеиново лате.

Жената зад щанда ме погледна незнайно защо накриво, сякаш искаше да ми каже какъв страхотен изрод съм аз и колко съм й неприятна, но на мен ми пукаше толкова, колкото би ми пукало за работник в компания за внос на индийски орехчета. Така де, вече бяха доста тези, които ме мразеха. С един повече или по-малко, каква е разликата? Ако искаше да ме обезглави за високомерния поглед, който й бях отправила, ще трябва да си изчака реда.

Жената постави латето ми на плота с излишно демонстратирна (тиха) ярост, а аз просто в отговор й плъзнах една банкнота от десет долара и казах многозначително:

- Задръж рестото.

Тя почервеня. Аз си взех латето и й обърнах гръб, вътрешно доволна. Знам много добре как да вбесявам хората и май напоследък това беше единственото, което правех... Но не съжалявах. И без това нямах какво да губя, пък и тези, които ме мразят, ме правят известна.

Точно когато си набелязах една масичка в дъното и се запътих натам, забелязах очертанията на крайно позната фигура и в ума ми се промъкна едно име, което носеше със себе си не особено приятни спомени. Ирина. Ирина Паркър. Където и да отидех, тя беше там и ми беше като трън в очите. Знаех, че не го правеше нарочно, но не можех да се отърся от мисълта, че често се засичах с нея и почти винаги тези засичания свършваха така, че трябваше да ни разтървават, за да не си избодем очите.

Разбрах какво щях да направя още преди да си го бях помислила.

Запристъпвах тихичко към Ирина с кецовете си и отоврих чашата с още димящата ми напитка. Точно когато бях на сантиметри от момичето изсценирах такова спъване, че мисля, че с право трябва да ми връчат Оскар. Горещото лате се изля върху Ирина и с това моментния ми садизъм бе задоволен.

- Извинявай - казах многозначително, гледайки Паркър в очите... Или май беше Парк. Ох, винаги й грешах фамилията! - Нямаше как да не те забележа и просто... - свих рамене и се усмихнах. - Не можах да се сдържа.
Върнете се в началото Go down
Guest
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Starbucks Coffee   Нед Ное 13, 2011 2:42 pm

Най-накрая малко усамотение.Без да се разправям с малоумни хора.Както си седях и си пиех кафето някой разля такова върху мен.Цялата настръхнах.Кафето беше вряло.Направо нямах думи.Всъщност имах една. Отвратително.Сега и дънките и малко от блузата ми бяха мокри.След това изкрещях силно:
-Глупачка такава!-Извиках дори преди да видя кой го е разлял.Естествено когато видях извършителя пред мен седеше онази идиотка на,която дори не си направих труда да запомня името.
-О,ти си била защо ли не се учудвам? Имам чувството,че ме преследваш! Където съм аз там си и ти-след това изпувтях нервно.Взех моето кафе и го разлях върху нея с думите:
-Опс. Съжалявам,мила,но нямаше как да не ти го върна.Ето доволна ли си? Сега сме квит.-Усмихнах се дяволито. Цялото кафене ни гледаше.Супер фенове...така ги мразех тези хора.Хванах ку**ата и я извлякох от кафенето.Последва шамар от моя страна.
-Ама ти какво си мислиш,че правиш? Няма отърваване от теб май а? Чудя се защо още не съм те убила.И без това така живота ми ще се улесни.-След това я погледнах и повдигнах едната си вежда.
Цялата бях мокра-ужас. Трябваше да се преоблека на всяка цена. Кафенето ми беше далеч от нас и затова се радвам,че съм с кола.Поне няма да ме гледа целия град,а пък за нея не знам,но дори косата и беше мокра.Моята за радост бе суха,ако ли не щях да превъртя.Все едно.Чаках я да проговори най-накрая.
Върнете се в началото Go down
Guest
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Starbucks Coffee   Вто Ное 15, 2011 1:52 pm

Не можех да повярвам, че тъпата пръчка ме бе ударила... Или поне не можех да приема тази идея за вярна, макар че така или иначе беше факт. Както беше факт, че аз определено нямаше да падна на нейното ниво и да й отвърна, освен ако нещата не загрубееха. Тогава Господ да й е на помощ на Ирина, защото не знам друга по-висша сила, която можеше да й помогне.

Погледнах я с възможно най-сериозния поглед право в очите.

- Ти тъпа ли си или да? - вдигнах вежди. - Нямам никакъв интерес да те преследвам... мила - натъртих на думичката. - Ако не забелязваш, мила, ми се повръща само като те погледна, какво остава да те преследвам. Освен това, мила, ако решиш да ме убиваш, не си прави труда. Ножа ти ще го заболи от тялото ми.

Наистина бе досадна и гадна, но пък от време на време можех да я използвам като кошче за нерви... И без това отдавна ми идеше да извия нечия глава.

Изведнъж се сетих за петното от кафе върху дрехите си и отегчено извъртях очи.

-Мамка му - махнах с ръка и отново се фокусирах върху нашият тесен кръг на внимание. - Виж какво, земята и без това е пренаселена. Връщай се на твоята планета.

Покрай нас премина един човек, следван по петите от миниатюрно кученце, което спря погледа си върху Ирина. В този момент на мен ми светна лампичката в главата и реших, макар че кученцето наистина ме малко и може би - необучено -, да рискувам.

- Дръж! Дръж! - развиках се към него.

То не почака още една покана. Започна да лае с пискливия си глас и се нахвърли върху краката на идиотката пред мен.
Върнете се в началото Go down
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Starbucks Coffee   

Върнете се в началото Go down
 
Starbucks Coffee
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1
 Similar topics
-
» In a little coffee shop.....(Open.)
» I'm here to have fun, not to play games with cha. (My BFF posters, you should know who you are.)
» FO:E RP Season 2: "Electric Scootaloo"
» What Starbucks Holiday Drink Are You?
» ---- ραяîƨ human characters {Don't steal names nor pictures!}

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Pretty Little Liars ::  Archive :: Архива :: РП архив-
Идете на: